Помня онзи ден,онзи слънчев ден в който танцувахме на горещия пясък.Танцувахме под звуците на морските вълни и онази наша любима песен.Помня как се усмихваше и как блестяха очите ти.Помня как душата ми пееше с мен.Пееше от щастие.От онова крилатото щастие ,заради което бях така замаяна.В очите ми се отразяваше морската пяна.В косите ми уловен соления бриз.На ръцете ми звънтяха гривните от онова наше пътувне до Мароко.Помниш ли мили колко ги хареса?Колко усмихната бе онази жена и какво ни пожела?Да,сбъдна се.Всяка една дума.А историята която ни разказа.В която решихме да повярваме и която довършвахме всяка вечер.Онази чудната за прекрасната принцеса на която са били.И за онзи нейния любим който и ги подарил.Помниш ли вълшебното килимче ,а онази бяла роза?Това сме ние мили.Непораснали деца.Помниш ли двореца във Русия?Онази снежна приказка.А пътуването ни до ориента?Красивите цветове на шалварите ти и звънчетата по талията ми.Помниш ли онова надбягване из Българските степи.Бяхме войни.Един до друг.Един за друг.Непобедими.Несломими.
Сега стоим притихнали във сумрака на таванската стая която наехме.Точно тук във Венеция.Стоим и наблюдаваме как гондолите бавно порят водата.Още спомени...Още приказки.
Вечна магия в нашия свят.Така малък и така необятен.Така спокоен и толкова вълнуващ.
Деца ще си останем ний до края.Със приказките вечно ще растем...
YOU ARE READING
Broken
PoetryНе бяхме като огън и вода, а бяхме като клечка и бензин. Припламне ли единият от нас и двамата ще изгорим...
