Broken

Инсомния

Мисля си,не мога ли да се удавя в еуфорията на чувствата си?
Не мога ли стана дребна като прашинка и да се изгубя в света?
Не мога ли прото да изчезна?
Там в ноща,докато се боря с всички демони,
там в ноща не може ли да се стопя.
Не мога ли да залича всеки спомен.
Всяко „ново начало" .
Всяка горчива надежда и всеки красив момент.
Не искам да те помня.Не искам да те познавам.
Не искам да треперя...
...пред погледа ти.Заради ръцете ти.Заради сълзите си.
Но го правя.
Обграждам се с надежда.
Прегръщам я.
Живея в кошмар.
Инсомния, това съм аз.
Недоспала,недопила,недопушила.
Най-вече неизживяла любовта си.
Вместо твойте ръце прегръщат ме страховете ми.
Вместо твойте очи,гледат ме две разплакани.
Там в огледалото стой момиче.
Момиче не,а призрък,сянка.
Това съм аз любов,
това след тебе ми остана.
Едната сянка ,даже нея нямам.
Всичко свърши,
ти успя да го довършиш...