Broken

21-ви век

Омръзнаха ми вечните паради!
Омръзна ми и този ваш живот!
Твърдиш ,че не навиждате тиради,
а всеки мъчи се да блесне с нов.

Напудрени принцеси правят свирки,
на някакъв си чичко със пари.
Надутите ни принцове грижовно
оправят своите ноктите със пили.

Къде са истинските кавалери?
Онези що отварят ти врати.
Кои ли мътни са ги взели,
та гледат само лесните пари.

Разглезеният момкък у дома,
със нежната,копринена жилетка
си взема дълъг сън за красота,
че после чака го и курс по плетка.

Къде се дянаха казармите ни тежки?
Нима забравили труда,
момчетата превърнаха се в пешки
на някаква си женствена игра.

Прогнило обществото ляга
доброволно там във нечий крака.
А после като куче пред тояга
скимти покорно пак с наведена глава.

Не няма да се дам на дните тежки,
които вий чертаете за мен.
Не ща да ходя по следи на пешки
пълзяли някога пред мен.

И пак сама сред вас ще се изправя,
със гордо вдигната глава.
До край живота ще направя
един единствен миг на свобода.