Привличат ме циничните мъже
онези що душите не кривят си.
По кожата с преплетено въже
на тях сълзите им са неприсъщи.
Онези сякаш в лава са калени,
изваяни от мраморни скали.
Чертите им изсечени,споени,
в сърцата огън им гори.
Очите като восък разтопени,
преливат от емоции,искри.
От медно уиски, топло изградени
усмихват се когато завали.
Привличат ме циничните мъже
предизвикателство за тях е риска.
Опрели се на бара с две ръце
отмъкват ти сърцето бездаискат.
YOU ARE READING
Broken
PoetryНе бяхме като огън и вода, а бяхме като клечка и бензин. Припламне ли единият от нас и двамата ще изгорим...
