Влюбена е във един нещастник.
Влюбна в очите му прекрасни.
Влюбена в лъжите му нетрайни,
изречени с усмивка на омайник.
Влюбена е в спомемите крехки
които станали са някак вехти.
В онези меки,ненаситни устни
които струват и се още вкусни.
Полей ги с вино!Нека се удавят!
Пали и огън!Нека да изгарят.
Да спрат да съществуват те за тебе.
Да осъзнаеш,че живота ти е ценен.
Да спреш да мислиш за момчето,
което пак открадна ти сърцето.
И да спреш да търсиш всеки ден
знак,че той за тебе е роден.
Да спреш да мислиш колко е уютно
в ръцете му които те прегръщат.
Да скъсаш онзи прашен спомен
да стойш далече сякаш е отровен.
Вдигни глава и гордо усмихни се.
Не давай вид,че някъде боли те.
И нека да те гледа от далече,
да осъзнае,че безчувствена си вече.
YOU ARE READING
Broken
PoetryНе бяхме като огън и вода, а бяхме като клечка и бензин. Припламне ли единият от нас и двамата ще изгорим...
