Broken

:::

Иска ми се да сляза от Земята.
Да съм някъде далече от тълпата.
Да съм сам самичка в моя свят,
където равни са и беден и богат.
Където музиката ден и нощ не спира ,а алкохола на галони се излива.
Където мога да полегна на дивана и да зарея поглед някъде в тавана.
А там отгоре между трупите му тежки дълбоко скрити са проклетите ти грешки.
Една след друга като гвоздеи в стената,нападаха в краката ти невежите,онези дето те боготворяха. Че срам ме е сега да си призная и аз бях глупава ,но зная,че след мене нито гвоздей не остана.Само ти самичък на дивана.Вдишвам облак от цигара и в стените се заглеждам.В картината отсреща разпознавам онази моя мъничка надежда.Трептеше лекичко и нежно тя като светулка във небето ,но за тебе сякаш беше бесен гръм попаднал право във сърцето.Забрави ти за своите гвоздей и пиронче,но запомни как оформях тихо само с устни:

"Ти си моето бонбонче."
Помни сега, това от мене ти остана.Помни и не забравяй ,че в гърдите зее рана.
А аз самичка ще полегна кротко тука на дивана,понеже само чаша вино ми остана.