she's not like the others

032

- ела с мен

казах аз.

- защо? 

отговори тя.

-без въпроси. 

след като се разхождаме от известно време, тя се изморява.

- близо ли сме?

  попита тя.

погледнах към небето.

 - вярвам, че сме.

вървим още известно време..

- всъщност къде наистина ходим?

попита тя.

- не казвам повече.

казвам тихо. 

всичко е спокойно. 

ние сме тук.

лягам върху сухата трева,

и ѝ давам знак, за да дойде при мен.

- какво е това?

мълча.

- отговори ми.

мълча, 

въздъхва и ляга до мен.

- тук идвам.

казвам аз.

малки дъждовни капки започват да падат,

ние лежим на тревата.

дишаме прахта след дъжда.

една капка пада върху миглите ѝ,

очите ѝ се затварят,

тя не говори.

потупвам я.

тя става и ме гледа право в очите

хващам я за ръката,

и се гоним в дъжда.