she's not like the others

172

виждането ми е замъглено.

обкръжението ми са непознати.

тъй като очите ми започнаха да се съсредоточават,

осъзнавам, че съм в самолет.

не съм уплашена,

всъщност,

не знам как се чувствам.

има други хора в самолета,

всички със същия празен поглед.

осъзнавам, че съм способна на движение,

оглеждам се наоколо,

хората отварят прозорците си.

очаквах да видя облаците.

за моя изненда,

виждам цветове,

извън всеки прозорец е червеникаво бордо или ангелски нюанс на белезникаво злато.

объркана съм,

няма връзка между двата цвята.

осъзнавам, че не съм отворила моя.

това, което виждам е обезпокоително.

нищо.

не виждам нищо.

тъмнина и мъгла.

телевизията на седалката пред мен започва да говори нещо, което ми звучи познато.

аз съм.

това е видеоклип, когато бях по-малка,

защо ще пускат това в самолета?

телевизорите на другите пътници също така пускат домашни видеоклипове.

това е любимият ми спомен.

но знам със сигурност, че не е заснет този видеоклип.

няма никакъв смисъл.

по интеркома зловещ глас казва:

"ти достигна целта си"

и след това настана тъмнина.