иска ми се да кажа, че мненията и харесванията нямат значения за мен.
но това би било лъжа.
и наистана мразя да ви лъжа хора.
мразя себе си за това.
аз продължавам да си казвам
"поне хората ги четат"
и
"защо дори ви е грижа?"
казвам на всички, че тези неща нямат значение.
мразя това толкова много.
обществото ме превързна в чудовище.
аз съм затворена в клетка.
клетка на моето собствено творение.
аз съм моят най-голям враг.
това е като когато казвам на някого, че всичко ще е наред,
когато знаех,че никога нямаше да позволя някой да ми каже това на мен.
аз знам по-добре.
защо се придържам към тези неписани правила?
това ме прави нещастна.
ние сме общество на лицемери.
гледайки как говорим по един и същ начин и действайки по друг.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
she's not like the others
PoetryТишината не винаги е насилие. ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ Първо място в Poetry! Шесто място в Short Story! ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @maemaew1500 Превод от Английски: Hunter Rose ( @antireputation ) Редактор @T1na2000 ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬
