иска ми се да кажа, че мненията и харесванията нямат значения за мен.
но това би било лъжа.
и наистана мразя да ви лъжа хора.
мразя себе си за това.
аз продължавам да си казвам
"поне хората ги четат"
и
"защо дори ви е грижа?"
казвам на всички, че тези неща нямат значение.
мразя това толкова много.
обществото ме превързна в чудовище.
аз съм затворена в клетка.
клетка на моето собствено творение.
аз съм моят най-голям враг.
това е като когато казвам на някого, че всичко ще е наред,
когато знаех,че никога нямаше да позволя някой да ми каже това на мен.
аз знам по-добре.
защо се придържам към тези неписани правила?
това ме прави нещастна.
ние сме общество на лицемери.
гледайки как говорим по един и същ начин и действайки по друг.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
KAMU SEDANG MEMBACA
she's not like the others
PuisiТишината не винаги е насилие. ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ Първо място в Poetry! Шесто място в Short Story! ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @maemaew1500 Превод от Английски: Hunter Rose ( @antireputation ) Редактор @T1na2000 ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬
