The drawing

- 6 -

Перфектността на вечерта приключи, когато нещо издърпа Хейли от леглото на Нико, някъде далеч извън хижата.
-Сега ще видим чия дъщеря е малката златокоска!- изкикоти се пресипнал глас. Хейли прецени че е от съществото, влачещо я за краката. Тя се опита да извика или поне да се бори, но прахоляка и малките камъчета, стържещи тила ѝ, сякаш се забиваха в дробовете ѝ и тя не можеше да направи каквото и да било. Или може би те я бяха упоили. Може и да получаваше паник атака. Във всеки случай имаше чувството, че умира.
-Ммда, може би ако я разчленим, ще разчетем по вътрешностите ѝ кой е божественият ѝ родител!- измърмори някой от лявата ѝ страна. В гласа му се усещаше натъртване на С. Или беше полу-змия или някой от Бронкс.
-Или ако я изядем! По вкуса ѝ ще разберем, чие дете е!- сега този от дясно се изсмя гръмко. Значи бяха трима. А може и още да се спотайваха. Хейли започна отново да усеща ръцете и краката си. Поемаше си дъх нормално. Може би бяха забавили. Започна да изготвя план за действие и свобода. Ако се опре достатъчно силно може да изблъсне този, който я влачеше. След това да се изправи бързо, като се отласне от земята и после да ритне в корема падналия си нападател.... Тя усети познатата миризма на боя и звука от нанасянето на спрей по земя. Номер. Правеха ѝ номер. Би трябвало да са или децата на Арес, просто защото те обикновенно правят номера на новопристигналите, или някои "фенки" на Нико, просто защото я бяха видели с него. Както ѝ беше разказала Кора, много от момичетата (и момчетата) в лагера си падаха особено много по Нико. Кора ѝ бе казвала, че и на нея са ѝ правили номера първата седмица в лагера, но Нико я е спасявал от тях. Можеше и да са децата на Хермес.
Бяха забавили още повече. Сега беше момента. Хейли опря ръцете си и силно отласна тялото си от земята, изблъска ръцете на този, който я влачеше. Ритна го в корема и чу как той пада на земята. Стана бързо и огледа другите двама. Очите ѝ бяха вече напълно свикнали с мрака. Издърпа пръстена от средния си пръст и при допира му с кожата на дланта ѝ се материализира във Фортем. За нейна изненада така наречените ѝ похитители започнаха да се смеят. Та тя държеше меч, достатъчно дълъг за да ги набучи на шиш, а те се превиваха от смях срещу нея. Хейли се огледа за още някой, който може да дебне в мрака, но бе пусто с изключение на падналото до нея момче и смеещите се пред нея. Възползва се от предимството си и одраска леко пръсците им, докато притича между тях. Единия изруга тихичко, но другия се приведе и притисна раната. Тя взе падналия на земята спрей и напръска малко на ръката си, след което се хвърли на гърба на съскащия и я притисна към носа и устата му, опитвайки се да се задържи достатъчно дълго за да подейства амоняка и да го упои. Той започна да залита, но другия вече се бе запътил към тях с порой от ругатни и закани. Тя скочи от съскащия, оставяйки го да падне на прашната земя. Вторият се приведе, за да я повали на земята, но тя бе достатъчно бърза да извърти меча си и да го зашемети с дръжката. Хейли се усмихна, оглеждайки повалените "нападатели" и бързо изтича до хижата на Арес, за да извика Скарлет. Още от първи поглед ѝ изглеждаше като човек към когото можеш да се обърнеш, когато ти трябва помощ, дори и да е по средата на нощта.
Хейли почука два пъти на вратата на номер 5 след това влезе вътре и почти веднага забеляза рошавата тъмночервена коса на Скарлет разпиляна по възглавницата на едно от най-предните легла.  Разтърси раменете ѝ и тя хвана ръката на Хейли и я изви което накара момичето да падне на колене до леглото. Хейли хвана дъщерята на Арес за рамото и я преметна, което накара Скарлет да падне по гръб на пода пред нея.
-Здрасти, запознахме се преди няколко часа. Хейли. Мисля, че няколко от твоите полубратя се опитаха да ми направят номер. Отвън са ако си ги искаш.
-Моля?!- Скарлет повдигна вежди вече напълно будна.
-Не те обвинявам, нито нищо подобно- Хейли помогна на червенокоската да се изправи и ѝ направи знак да я последва навън.
Две от момчетата лежаха почти неподвижно на земята, а третия се опитваше да стане, но все залиташе и въздъхваше. Скарлет сви юмруци и рязко изкрещя на момчетата да станат.
- Търнър, с малките ти приятелчета прекалявате.- мигновенно се подредиха в редица пред нея и единия от тях, явно Търнър гледаше надолу и мрънкаше беззвучно.- И как ще ми обясниш това?- червенокоскста посочи ниското момче посредата.- Не е ли новото момче в хижата на Хермес? Сериозна съм Зи, очаквам повече от някой от големите си братя.
-Зион не е виновен- най-накрая и другото момче със съскащия акцент се включи.- Баща ни се появи в съня ми и каза, че това момиче трябва да напусне лагера. Искахме да я изплашим и да отиде в нов Рим. Нищо повече.
Скарлет накара момчетата да приберат нещата си и себе си. Някакси успя да обеди Хейли, че ще кажат на Хирон и всичко ще е наред.
Тя се довлече бавно до хижа номер 13 и се хвърли на леглото, където Нико беше свит на топка.
-Къде беше?
-Навън- Хейли го чу как се подхилква на глупавия ѝ отговор.
-Боли ме корема от шоколада. Заспивай, дребен- Нико се поразмърда и се зави през глава.-Дразниш ме. Лека нощ.