The drawing

-Глава 5-

-Ауч... кракът ми!
-Чейс?- Хейли се обърна наляво, но все още не виждаше нищо. Мрак, мрак и пак мрак.
-Дребен?- отново познатия глас.
-Майната ти!- само как мразеше този прякор.
-Боли ме крака и не мога да стана, ела при мен, моля те- в гласът му се усещаше тежест, сякаш умираше или нещо такова.
-Иъл, имаш си гадже!- тя направи погнусена физиономия, макар и да знаеше, че той няма как да я види.
-Просто ела. Знаеш, че те предпочитам пред нищото- той се засмя, но все още се усещаше онази тежест.
-Добре- тя извъртя очи и започна бавно и внимателно да върви по калната земя, като често чупеше изсъхнали клонки и звука беше оглушителен.- Само че не виждам нищо, така че може ли да говориш, за да се ориантирам по противния ти мутирал глас?- тя се засмя леко, опитвайки се да не падне на калната земя.
-Ами добре- той преправи гласа си, така че да звучи още по-странно.- Помниш ли последната зима преди нашите да заминат с Ерика?
-Когато съм се загубила в парка? Тогава все още ми позволяваше да те наричам с истинското ти име- тя се замисли, за това време. Беше намерила отново нещо като семейство. И с Ерика го тормозеха заедно. И разбраха за проклетата кредитна карта. Криеха се в апартамента, когато майка им се побъркаше по някое ново ястие, или баща им прекаляваше със сарказтичните шегички.
-Да, но вече не искам никой да ме нарича така. Някак си е твърде сериозно и обикновено.... Тааа както и да е.... Тогава с теб, мама, татко и Ерика се целехме със снежни топки в парка. И за да избягаш от первектните ми умения ти се скри сред дърветата. Търсехме те с часове. После чух глупавото си име и тръгнах към гласа ти. И после 6 дни не пуснах ръката ти. Беше толкова смешна, когато се опитваше да ядеш само с лявата ръка- той се засмя, но усети болка в крака.- Мамка му! Казах ти, че боли! Може да не стъпваш с проклетите си 40 килограма върху кървящия ми крак! По дяволите!
-Извинявай!- Хейли клекна и протегна ръце за да намери къде точно беше Чейс. Щом започна да разбира как точно е легнал той се опита да го повдигне до седнало положение.- Кой крак беше?
-Левия- Чейс се засмя когато усети ръцете ѝ внимателно да опипват крака му.
-Мисля че е нещо като стрела или някакъв вид копие.- Хейли се напрегна и из гората прохтя пукот.- Пробил е и от двете страни. Ще боли- Чейс се засмя някак глухо. Тя повдигна леко кракът му и хвана края на нещото. Стрела. Вече беше счупила дългия край от другата страна. Уви пръстите си около върха на стрелата. Усети как остриетата се врязват в кожата ѝ, но това не ѝ попречи да затегне хватката си. Издърпа бързо стрелата, а Чейс въздъхна тежко.
-Хейлс, трябва да се махаш от тук. Веднага.
-Мда, и да те оставя. Сигурно- тя отново извъртя очи.
-Сериозен съм!- Чейс потърси ръката ѝ и придърпа дребното момиче към себе си.- Моля те, бягай.
-Защо?- някъде из зад тях се чу писък.
-Моля те- той я бутна от себе си и тя се изправи на крака.- И Хейлс, пази се.
Тя за последно се опита да го види в мрака, но не успя. Започна бавно, ала сигурно да се отдалечава от момчето. Докато се усети колко глупаво постъпва, вече беше твърде далеч да се добере обратно при Чейс.  Проклинаше се, че го е изоставила особено, когато отново чу пронизителния писък, но този път по близо зад себе си.