Рапърско сърце

Глава 6

Г.Т Юра

Тая пък, как само се излага. Щяла съм да Съжалявам. Да ама в някой друг живот. Никога до сега не съм съжалявала за нещо,няма и да Съжалявам.

Г.Т Джису

Ок. Какво направих?!??! Говорих за момче, което не познавам. Знам само името му. Да обаче тя ми заби шамар и наистина много ще съжалява. Както виждам тя е доста популярна. Е да ама дните на популярност и свършиха. Време е аз да и отнема тази слава и всичко което има. Аз попринцип не към такъв човек, но чашата преля в момента когато тя ме удари. Само майка ми можеше и имаше правото да ме удря, но след като тя почина преди 2 години , никой вече няма това право. Дори и баща ми. Докато си мислех това за майка ми, въобще не съм забелязала как ми са потекло сълзи.О не не не!Така няма да се разберем. Аз не трябва да показвам слабостта си пред хората иначе ще стане като в миналото училище. Те  ще ми се подиграват.
Отидох зад училището. Там нямаше никои. Така  е и по добре. Седнах и започнах да размишлявам над някои въпроси. Изведнъж чух някои да идва. Малко се стреснах. Изведнъж видях една русо момче. Та дойде при мен.
- Хей, защо плачеш?!-попита той. Ооо не!Пак ли съм плакала дори и не съм разбрала.
- За да питаш и да не получиш отговор.- отговорих аз.
- Но защо си толкова дръпната?-попита
той.
-1во не те познавам и 2ро не съм дръпната така се държа със всички.
- Еми ок... Аз съм принципно Юнги, а Дефакто Шуга.
- А защо така? Тоест как така принципно Юнги, а Дефакто Шуга??!-попитах с недоумение.

Г.Т Юнги

Юнги. Звучеше сладко когато го казва тя. Странно, защото някак си ако някой друг ме наречи Юнги бих го убил, но сега не изпитвам такова желание. Странно.