Г.Т Джису Такам...Събудих се. Имаше някой до мен и този накой беше Куки. Сладък е когато спинка 😍😍😍. Часът е 6:53. Ама то е Сряда. - Джънгкук, ставай!- казах аз като го ръчках да става. Той се събуди... - Добро утро,принцесо. - каза той. - Добро утро, принце.- казах аз.- Ставай, че сме на даскало. - Офф. Не искам!- каза нацупено той. - Млъквайте бе.- каза Джимин. А да. Той беше легнал на неговото легло а аз със Кук на моето. - Ти пък какво правиш тук?- попита Кук. - Живея тук. А в момента или поне до преди вие да ме къбудите, спях!- информира той. - Ам, защо спите в една стая?- попита Куки. - Защото в другите стаи спят другите момчета. Няма място за още 2 стаи.- отново отговори Чим. Куки май малко се ядоса, но не каза нищо. Облякохме се и тръгнахме към училище. То беше на 30 мин пеша от нкъщи но ние имахме доста време. Сега е 7:10 така че да... По пътя не спирахме да си говорим, на различни теми. След даскалото С Кук се видяхме и тръгнахме към тях. - Джису, а ти защо живееш с момчетата?- попита ме той. - Просто така. В смисъл, ние сме близки приятели. Решихме да си купим къща и да живеем заедно.- казах аз. - Ти би ли искала да живееш с мен. В смисъл....- не го оставих да довърши. - Да. Бих искала. - казах аз. - Значи, отиваме да ти вземем багажа и после във нас.- каза той. - Аааммии....ок.- казах аз Пропускане на времето Аз си събрах багажа и сега съм м дома на Куки. Къката е голяма и красива.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Това е тя. А нашата стая е:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Когато е видях попитах Кук - Мило, тази спалня става ли за батут?- аз - По дяволите, разбира се че не. Сралнята не е да скачаш върху нея.- каза той. - Да ама аз пък искам да си скачам върху нея!- казах аз. Държа се като 5 годишно дете , а не като момиче на 17. - Ууф! И аз какво да направя?- попита той. - Купи ми батут или спалня дето става за батут.- казах аз - Голямо бебе си.- каза той и ме прегърна. - Знам. - отговорих аз. - Обаче си моето си бебе и си те обичам.- каза той. Ние обядвахме. Написахми ди домашните и излязохме да се разходим из града. С Куки ми е много приятно. Просто се радвам че го има. Следва продължение....
Здрасти хора. Ето и първа глава от втори сезон. Какво мислите? Моля оставете си мненията в коментарите. До скоро!
