Глава 11

115 12 1
                                    

Г.Т Джису
  Ъгхх...Понеделник сутрин. Ах...Как мразя този ден. Станах облякох си една блуза  и едни къси панталони. Джимин още не се беше събудил и реших да му го върна от вчера сутринта, за това го бутнах от леглото. Той се изплаши и изпищя. Аз се засмях. По едно време Хосок се домъкна до нашата нашата стая.
- Ей, влюбените, какво се хилите толкова рано?!?- ние с Джимин, само се  спогледахме и го подгонихме. След нз колко време се изморихме. Погледнах, часа и какво да видя. Пропуснала съм първите 2 часа. Еми явно ниска ще си остана в къщи. Имам по важна работа от училището. Отидох в кухнята там Джин готвеше, а пък котката го гледаше.
- Здрасти- поздравих аз.
- Здрасти - отвърна той.- Случайно да знаеш защо тая котка ме гледа така?
- Нахрани ли я?- попитах аз
- Не.
- Еми начи е гладна. То тва животно яде. Не е робот!- казах аз..
-Ти не трябваше, ли да си на училище? !??- попита той.
- Ти не трябваше ли да си имаш приятелка?!- отговорих аз.
- Не отговаряй на въпроса с въпрос!- каза той.
- Не е ли ако искам?- попитах аз.
- Не. Ако аз ти кажа тогава.- каза той.
- Ти от кога си ми майка?!-попитах аз и той млъкна. Нахраних котката  и реших да изляза да се разходя...

Рапърско сърце Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon