ГТ Елеотнора
Вторник сутрин. Просто ''супер''. На училище съм. Станах измих се. Спомних си како обещах на Юра. Време е да изпълня обещанието си. Отидох до гардероба си и си взех тази рокля:Сложих си малко грим. Сложих и обувките от снимката, заедно със
тази чанта:Пристигнах в училище. До мен дойдоха някои от популярните момичета.
- Здравей, Джису.
- На какво дължа честта вие да ме поздравите?- направих се на ударена аз.
- Ами решихме да се сприятелим със теб.- казаха те.
- Щом така искате. А къде е Юра?- попитах аз.
- Нямаме си на идея. - казаха те.- Вече не ни трябва. Имаме си теб. Ти си по красива и по добра приятелка, предполагаме. - каза едната, Мин А.
- Е не мога да кажа, че съм по красива от нея, но със сигурнуст съм по добра приятелка от нея. - казах аз.
- Е Джису, хайде да отиваме във час, а после ще се разбираме.- Каза Су Йон.
- Добре- съгласих се с тях
Часовете свършиха и аз с момичетата излязохме от училището.
- Хайде да изпием по шейк и после да отидем в мола- предложи Су Йон.
- Аз имам друга идея.- казах аз.
- Каква?.- Попита Мин Хе
- Айде да отидем в нас и ще си поръчаме пица примерно и да гледаме филми?- предложих
- Може ли? - попитаха Мин А
- Разбира ке че да. Защо задаваш такъв тъп въпрос?- попитах аз
- Ами просто Юра, не ни позволяваше да правим това защото сме известни- Каза Су Йон.
- Това че сте известни означава че не сте хора, по дяволите.- казах аз.
- Да, но...- започна Мин А
- Няма но. От тук на татък всичко което ви е казала Юра остава в миналото. Ок?- попитах аз
- Ок- отговориха в хор те.
- Сега към вкъщи.- казах аз.- А и само да предупредя: живея със 7 момчета и 1 котка.
- Добре- казаха те
Приснигнахме в къщи. Отворих вратата и какво да видя? Тае, Джимин се гонят. Хосок ги гледа и се хили. Джин вика по Намджун, а котката ги гледа като гръмната.
При тази ситуация и ние се засмахме. Те явно ни заберазаха. Погледнаха ни странно, а котката направо скочи в мен. Горката тя. Полудяла е с тия идиоти. С момичетата седнахме на дивана. Тае, Димин и Хоби дойдоха при нас. Тае почна да мрънка
- Джису искам лаптопа.
- Не може.
- Ама защо?- попита той.
- Защото аз така ти казах- отговорих му.
- Ти си ужасна.- каза той.
- Знам си- казах аз.
Говорихме си със момичетата и решихме че ни се плува. Те нямаха бански, а аз имах доста нови на които дори и етикетите не съм махнала. Дадох им да си избират.
Мин А се спря на този:
ESTÁS LEYENDO
Рапърско сърце
Novela JuvenilПрочетете и ще разберете. Нищо няма да издавам. Най висока класация- #25 in Teen Fiction