Рапърско сърце

Глава 12 Част1

Г.Т Джису
Излязох и отидох в парка. Там видях Джимин. Той пък какво търси тук? Хмм... Не го бях виждала скоро...(Само от сутринта)  Реших да не му обръщам внимание. Просто исках малко почивка от тия идиоти. Всъщност сега се сетих за едно място. Намерих го като бях малка. Извън града е и е много спокойно. То е близо до едно мое село. После може да ида да видя баба.
  Пристигнах на мястото ми. Седнах на полянката и се замислих за всичко станало на скоро. Но и не само на скоро. И за предишни  неща. Трябва да взема важно решение, а за това ми е нужно спокойствие. Баща ми и мащехата ми, ми предложиха да се преместя при тях в Лос Анджелис. Там ще уча в елитно училище. До тук, супер! Обаче ще трябва да зарежа вс. тук. Аз скоро се преместих, но си намерих страхотни приятели. Имам си къща, която не е само моя, но се пак...Лятото наближава. Имаме още само 3 месеца училище. Аз трябва да взема решение до тогава. И по средата на лятото, ако съм решила ще се местя. Просто супер! Казаха ми, че имам и доведен брат. От това по хубаво, направо не може да бъде...
Реших в край на сметка, че ще реша по късно. (Ок.Това звучи толкова смислено...) Прибрах се. Взех си душ и реших да легна. Тъкмо легнах и телефона ми звънна. Познайте кой беше. Юнги. Уф! Кво иска пък сега?
- Ало.- казах аз
- Здрасти. Аз съм Юнги.- каза той
- Да и аз как мога да ти помогна?
- Ами нали не беше на училище и г-жата ме помоли да ти дам д.р.- каза той.
- Ааа да, вярно...казвай ми д.р че трябва да я пиша...-казах аз.
- Ами така...*казва д.р то* и да, това е. Късмет с есето. Пиша го от 1 час и съм написал само половината от половината. - каза той.
- Хахах. Добре. Значи още не си написал и 500 думи, но пишеш от 1 час. Ти май пишеш доста бавно.- казах аз.
- Е не точно...- каза той- Добре де просто ме мързи.
- Това е др. нещо. - казах аз. - Айде аз ще затварям щото имам доста домашна.
- Каза го така, се едно аз нямам абсолютно същата домашна...- каза той.
- Подробности ся...- отговорих аз.- Айде чао.
- Ааа чакай малко.
- Кажи?- попитах аз.
- Имаш ли фб?- попита той.
- Да.*казва си фб- то.*
- Аа ок. * казва си и той фб-то *. Ще ти пратя покана за приятелство.
- Ок. - казах аз- Чао
- Чао.
  Уф! Сега и домашна трябва да пиша....
  След 5 часа прекарани в писане на домашни.
Така... Написах си домашните. Чудите се защо 5 часа съм писала ли? Ами да кажем че Юнги не се е шегувал за есето. Писах само него 2 часа и 30 мин. Отделно по др предмети... Сега съм просто скапана. Погледнах часовника и солко си мислите, че е часът? Е аз ще ви отговоря. В момента е 21:22. Уууффф! Взех се един душ и легнах сед малко Джимин дотича и се тръшна на неговото легло.
- Ти луд ли си бе Джимине. Ша чупиш леглото!- казах му аз.
- Е голяма работа. Ще купим ново.- каза той.  След няма и 30секунди котката и тя дойде.
- Котката що идва?- попитах аз.
- От де да знам. Вие нахранихте ли я?
- Аз не съм я хранила, освен сутринта.
- Тая котка, май е гладна...- каза Джимин.
- Може. Отиди и сипи храна.
- Що аз пък?- попита учудено.
- Щото аз така ти казах.- отговорих му аз.
- Хубаво де. Отивам да хпаня котката. - съобщи Джимин.
- Ок.
И няма и секунда по късно в стаята връхлетя Тае.
- Добър вечер.- поздрави той.
- Здрасти.- отговорих му аз.- Кажи какво искаш?
- Аа нищо. Просто идвам да те видя.- каза той.
- Да и аз така си помислих, обаче в момента не може да използваш лаптопа, щото се зарежда.
- Наистина ли не може? - попита тъжно той
- Да наистина. Айде чао и лека нощ.
- Ама че нахален човек. Как само ме изгони!- каза той.
- Лека нощ.- казах аз
- Добре де, схванах. Лека и на теб.- саза той.
Джимин дойде и загаси лампата. Не усетно съм заспала.
Следва продължение...
 
Здрасти хора. Ето и първата част на  новата глава. Другата ще част ще е или длед 1 час или довечера. Моля за мнения.