Nightmare or...beautiful dream

1

Вървях към вкъщи. Беше лято. Най-хубавото лято в живота ми. Току що се дипломирах и щях да уча това за което си мечтаех. Казвам се Клоуи и съм на 18. Имам дълга кафява коса и сини очи. Живея с мама и татко. Единствено дете съм. Нашите не са богати. Мама работи като чистачка в някаква къща във вип квартала, а татко ремонтира коли, Макар да сме от крайният квартал, имах щастливо детство, Влязох в двора и видях мама в градината при цветята,
-Довечера трябва да ти кажем нещо с баща ти-каза мамя,
-Какво?Нещо лошо ли е?
-Не миличка.
-А какво?
-Нещо което ще промени живота ти.
-Тоест?
-Ще разбереш довечера.-каза мама и продължи с поливането.
Влязох в малката си стаичка и седнах на дървеното скърцащо легло с плюшени играчки. Извадих списанието което мама беше донесла и го разлистих. Преминах през диетиге, модните тенденции и естествено както всеки месец героят в списанието беше  Доминик Дъглас. Той беше на 25, богат и според приятелките ми секси. Имаше светло кафява коса и красиви сини очи. С него бяхме от различни планети. Той беше от най- богатото семейство в страната, а аз беднячката от крайният квартал. Луси, най-добрата ми приятелка, смята че с него си подхождаме. Та ние с него сме като север и юг, като черното и бялото, пълни противоположности.

Разгледах списанието и легнах на леглото.
-Миличка-извика ме мама и влезе в стаята ми.
-Да мами.
-

Помогви да сложа масата.
-Добре. Хайде- казах и седнах в леглото. Мама гледаие снимката на онзи в списанието и ми се усмихна. -Мамо.
-Красив е.
-Охх мамо. Стига глупости. Ние сме на земята, а той на луната,Хайде, че татко сигурно е гладен. -казах и я издърпах към кухнята. Помогнах с масата и сега вечеряхме.
-Как си татко?
-Добре, а ти миличка?
-И аз също. Мамо какво трябва да ми кажете?-попитах, а те се спогледаха.
-Недей скъпи, откажи. -изхлипа мама, а няколко сълзи се стекоха по бузите и.
-Това е най-доброто за нея.
-Кое е най-доброто за мен? За какво говорите?
-Получихме предложение.
-Какво пресложение?За работа?
-Не. Предложение за....брак-каза татко, а аз замръзнах. Вилицата се изплъзна от ръката ми. времето спря. а в ушите ми звучеше само монотонното тракане на стрелките от старият часовник. Брак. Предложение.
-Какво? Кой? Синът на Том? Брад-изстрелях след минута.
-Не - поклати отрицателно глава мама.
-Нали знаеи, че поправих колата на семейство Дъглас,
-Да, и?
-Те те искат за жена на техният син.
-Семейство Дъглас от съседната улица?
-Не.
-Дъглас от имението- каза татко и устата ми пресъхна.....
Г.Т.Доминик
Беше късен следобед и тренирах в апартамента си. Изнесох се от нашите, защото не е забавно да си на 25 и да живееш с тях. Апартамента ми е на последният етаж в най-високата сграда в Маями. Имам фитнес вкъщи и боксова круша. Като бях малък исках да стана боксьор, но нашите не бяха съгласни. Имам сестра на 13, казва се Амбър и е моето фъстъче, Телефонът ми започна да звъни и както винаги мама,
-Кажи мамо.-казах докато попивах потта от лицето си.
-Довечера ела на вечеря вкъщи.
-Защо?
-Не може ли да вечеряме със синът ни?
-Може, просто......
-Ще ти кажем и нещо важно.
-Да ето защо ме каните на вечеря. Кое е толкова важно?
-Ще видиш, а и Амбс иска да те види,
-Ще дойда само заради фъстъчето.- казах и въздъхнах.
-Добре, чакаме те в 19:00.
-Чао, до после-  и затворих телефона. Оставих го на шкафа и сложих боксовите ръкавици. Тренирах, защото това поддържаше тялото ми във форма.
Относно момичетатя там е сложно. Или са с мен, заради парите или заради така наречената популярност. А колкото и смешно да прозвучи, аз търся....моето момиче. Как си я представям? Тя, трябва да бъде искрена, чиста, забавна, умна, красива, добра и ако може, не че съм нахален, невинна.  То такива момичета май няма или са колкото моето фъстъче. Амбс има руса дълга коса и сини очи, като ангелче, Шести клас е и ходи на училище и на тенис и плуване. Има детска стая тук и понякога остава тук, но в повечето случаи спи в моето легло гушната в мен. Приключих с тренировките и влязох да се изкъпя. После облякох бяла тениска и дънки. Взех ключовете за колата и тръгнах към имението..
Паркирах пред имението и слязох от колата. Амбс се люлееше в градината до фонтана.
-Баткоо- изпищя, скочи от люлката и се затича към мен.
-Фъстъче- извиках и я поех в прегръдките си.
-Липсваше ми.
-И ти на мен.- и я целунах по косата.
-Мама и татко те чакат.
-Хайде да влизаме тогава.
-Има пържени картофки за вечеря-каза весело и ме задърпа към къщата.
-Доминик- каза мама прегръщайке ме.
-Мамо.
-Хайде, че храната ще изстине.-каза мама и влязохме в голямата трапезария. Седнах на мястото си, а Амбс седна до мен.
-Картофки за моята принцеса-каза мама и сложи чинията пред нея.-Яж и после в леглото.
-Добре...
-Лека нощ, батко- и целуна бузата ми,
-Сладки сънища фъстъче- и я целунах,
Мама я качи горе и след 10 минути се върна,
-И кое е важното нещо?- попитах и отпих от уискито.
-Ами...ние с баща ти решихче да те оженим.
-Познавам ли я?-попитах нервно.
-Не.
-Ахаам. Чудесно-възкликнах и отпих от чашата пак-Тя на колко е?
-На 18.
-Вие побъркахте ли се? Тя е с 5 години по-голяма от фъстъчето,  а аз съм на 25,,,това е абсурдно,,,

For more, please vote!!!☆☆☆♡