Денят на сватбата
Качихме се в колата с Доминик и потеглихме към апартамента му. Днес те запознахме, а вече се омъжих за него. Това беше абсурдно. Изкикотих се на цялото това нещо.
-Кажи и на мен, че днес не съм се смял истниски,- каза докато караше,
-Ситуацията ни е толкова...абсурдна-казах и го погледнах.
-Така е. Гаджето ти как реагира?
-Нямам гадже, а твоето?
-И аз нямам.
-Онова момиченце е сладко. Прилича на ангелче.
-Амбс?
-Мхм
-Моето фъстъче- и се усмихна, а телефонът му започна да звъни. -Да фъстъче. Добре...идвам.- и затвори телефона.-Ще я вземем с нас.
-Добре- казах. Поне нямаше да съм сама с него...неловко е. Всъщност никога не съм била с момче във всякакъв смисъл. -На колко е?
-13....май- и аз се изкикотих.
-Не знаеш.
-Знам...но не с точност. - оправда се ръкомахайки.
-Интересна точност
-Баткоо- изпищя момиченцето качвайки се на задната седалка.-Как се казва жена ти?
-Клоуи, фъстъче.
-Приятно ми е како Клоуи-каза момиченцето и се доближи до мен.
-И на мен Амбс.
-Какво ще правим хора?- попита и ни погледна.
-Какво искаш да правим?
-Да си поръчаме пица.
-Нямаш ли домашно?- попитах и я погледнах.
-Ооо...когато съм с батко, не пиша домашно.-каза момичето и погледна с усмивка брат си.
-Ахаам.
-Хайде слизайте- каза щом паркира пред висока стъклена сграда.
-Къде е Том?-попита малката
-Отпуска е фъстъче.-каза и слезе от колата.
-Ахаам- и тя слезе, след което и аз, а Доминик извади куфарът ми от багажника,
-Батко живее ей там,,най-горе-обясни ми малката
-Ахаам.
-Хайде, че съм гладна- измрънка Амбс.
-Добре..
Качихме се горе и той отключи апартамента си. Влязохме и въпре всичко беше като в онова списание.Голяма бяла маса с четири стола. Перфектна кухня и голям бял кожен диван пред който имаше голям плазмен телевизор.
-Там е вашата стая- каза Амбър и посочи една врата-Там е моята, а там е фитнеса на батко. А сега...пицааа- изпищя малката и Доминик започна да се смее.
-Поръчвам- каза Доминик и поръча пица, а после свали враьтовръзката си и я хвърли на дивана,
-Жена ти ще ти се кара- изкикоти се Амбър и събу обувките си,
-Ще ми се караш ли?
-Няма.- изкикотих се-Но от утре...- и размахах пръст смеейки се.
-Значи днес ми е простено.
-Мхм.
-Охх, отивам да се преоблека- каза Амбър и изтича в стаята си, а ние останахме сами.
-А такова....къде мога да се преоблека- попитах тихо.
-Ела..Ти ще спиш в моята стая- и влязохме в спалнята му. Леглото беше красиво и голямо, но едно.
-Аз ще спя на дивана- каза сякаш прочел мислите ми.
-Ако искаш мога аз да спя там?
-Не. Аз ще си взема дрехи и отивам при Амбс.
-И аз ще дойда след малко- казах и отворих куфарът си. Извадих къси гащи и потник и ги оставих на леглото. Бях с рокля. Как щях да я откопчая?-Ще повикаш ли Амбс?
-За?
-Да ми откопчае роклята
-Ако искаш мога аз....да го направя?-попита тихо, а аз се изчервих.
-Мхм.-кимнах леко и се завъртях с гръб към него.
-Косата-прошепна и отмести косата ми докосвайки кожата ми. Ръката му се плъзня па гърбът ми разкопчавайки ципа. Свали го до долу.
-Отивам при Амбс.-каза и излезе от стаята.
Свалих роклята и облякох нормалните си дрехи.
-Нее това е гадно- видях Амбър да се мръщи.
-Не може да е толкова зле- каза Доминик и опита пицата, а после я изплю,
-Казах ти,
-Колко пък да е гадно- попита и отхапах малко от пицата. Беше отвратителна. Взех една салфетка и я изплюх. -Кой го поръча?
-Батко.- и погледна Доминик.
-Не ме гледай така.
-Добре..да си направим сандвичи?
-Става.-съгласи се Амбс и стана да вземе хляб и нещо за сандвичи. -Ти какво искаш да учиш, како?
-Исках да уча дизайн, моден.
-Това е яко. Имаш ли рисунки?
-Мхм.
-Носиш ли ги?
-Да.
-После ще ми покажеш ли?
-Мхм. А ти имаш ли си любим предмет?
-Физическото-изкикоти се-Вчера имахме със седми клас вчера.
-Трябва ли да знам нещо?-попита и я погледна.
-Той ме заговори.
-И?
-Няма да ти кажа. Ще говжря с кака, става ли?
-Става- и Доминик ме погледна.
-Отивам да си облека пижамага и ще си говорим става ли?
-Става. - усмихнах и се, а тя изтича в стаята си,
-После да ми разкажеш става ли?
-Мхм. Грижовен батко си.
-Тя си е моето фъстъче, а момчетата са идиоти.- каза и отиде до един шкаф, отвори го и си сипа уиски,-Искаш ли вино?
-Не пия.
-Само мъничко.Хайде де, все пак се оженихме днес.
-И се запознахме.
-Да ми правиш компания. -каза и постави кристалната чаша пред мен. -Искаш ли лед?
-Не....не знам. Не съм пила никога.-и се изчервих.
-Една бучка лед- каза и ми сложи. -Хайде. Ще пием за новото начало.
-На?
-На нещо. Просто нещо.
-Добре- съгласих се и хванах чашата.
-За новото начало на нещото ни-каза и вдигна тост. Отпих малка глъдка от чашата и.....не беше зле. Даже може би ми хареса.
-Видя ли, че не е зле.
-Мхм. Къде изчезна Амбс?
-Заспала е-изхили се и погледна към стаята и.
-Мислиш ли?
-Ела да видиш-хвана ме за ръката и ме задърпа към стаята и. Спеше отвита.
-Вземи- прошепнах и му подадох чашата си, а после отидох да я завия. -Готово- и затворих вратата и.
-Спи ли ти се?- попита ме загрижено.
-Малко.
-Тогана да си лягаме.
-Ако искаш аз ще спя на дивана.
-Не се притеснявай.
-Сигурен ли си?
-Мхм.
-Тогава....лека нощ.
-Лека нощ....For more, please vote!!!!☆☆☆♡
YOU ARE READING
Nightmare or...beautiful dream
Teen FictionТе ги ожениха насила. Тя беше на 18, бедното момиче от крайният квартал. Той беше на 25, син на най-богатите в държавата. ..-Ще станеш ли моят малчо?-попита и отмести няколко кичура от лицето ми. -Да.-кимнах с усмивка и го погалих по бузата -Моят ма...