Nightmare or...beautiful dream

14

Събудих се в празно легло, а до мен имаше тениска. Облякох я и станах от леглото. Извадих чисти червени бикини и излязох от стаята, след което отидох в залата, където го видях.
-И аз искам да тренирам. Искам плочки на корема.- казах и се качих при него.
-Добро утро мой малчо.- каза и ме придърпа в прегръдките си целувайки ме.
-Добро утро Дом. Не ме оставяй повече сама в леглото. Не ми хареса да се будя сама без теб- казах и се сгуших в него.
-Съжалявам малчо. Ти спеше сладко и не исках да те будя, а и снощи беше изморена,-каза и ме притисна към себе си
-Снощи май бях малко пияна.
-Нищо. Нали съм ти съпруг, виж ако не бях аз тогава щеше да е лошо, ама нали си ми жена, какво толкова. Помниш ли всичко?
-Помня и малко ме е срам- казах и се изчервих.
-От какво?-попита и отмести кичур от лицето ми.
-От това което поисках.- казах и прехапах устната си.
-Не трябва да те е срам малчо- каза и ме погали по бузата.
-Ще ме научиш ли да тренирам?
-Имаш перфектно тяло, не ти трябват тренировки малчо.
-Моля те..искам плосък корем, а от както съм омъжена само ме тъпчеш с храна. Закуска, обяд, вечеря...
-Ох добре, но само за корем.
-Обичам те Дом- изпищях радостно и му се хвърлих на вратът.
-И аз те обичам сладка моя. Ще започваме ли?- попита и затегна хватката.
-Мхм.
-Легни там- обясни и посочи средата на ринга.
Легнах по средата на ринга, а той седна върху краката ми.
-Три серии по 15, става ли?
-Да.
-Хайде.Едно- каза и направих първата коремна преса, а устните ми докоснаха неговите което ме накара да си изкикотя. -Харесва ми тази тренировка малчо-обясни ми докато лягах обратно.
-И на мен Дом.
-Две- и устните ни се сляха пак.-Ако продължаваме, тренировката ще има интересен край.
-Какъв?- попитах и се надигнах пак.
-Три. Ще завърши аз, ти, голи по средата на ринга.
-Ако продължаваме така..всъщност това лошо ли е, което правим всяка нощ и ден в последните няколко дни?
-Нарича се консумиране на брак.
-Ахаам. Значи господин Дъглас консумира госпожа Дъглас.-изкикотих се и легнах за почивка.
-Точно така- и се надвеси над тялото ми. -Сладката госпожа Дъглас.- повтори с усмивка.
-Тренировката господин Дъглас.
-Може да почака.. предпочитам да консумирам жена си. -прошепна и сля устните ни, а ръцете ми се плъзнаха по тялото му. Устните ни се сливаха отново и отново. Ръката му се плъзна към края на тениската ми и точно в този момент някой звънна на вратата.
-Мамка му.
-Ще видя кой е Дом- казах целунах носът му и станах....
-Дом пощальонът- извиках и се усмихнах на момчето.
-Идвам малчо- каза Дом и се появи с разрошена коса.-Здрасти Тод
-Господине документите от фирмата.
-Да, благодаря.
-Това приятелката ли ти е?
-Не си ли чел нищо в медийното пространство?
-Ам...не.
-Това е жена ми.- каза и ме придърпа в прегръдките си.-Госпожа Клоуи Дъглас. Още нещо има ли?
-Не.Тръгвам.
-Чао- каза Дом и затвори вратата-Ние с теб до къде бяхме стигнали?
-До закуската Дом- изкикотих се и се измъкнах от прегръдките му.-Ще пиеш ли кафе Дом?
-Дам. - каза и взе вестниците, а после седна на дивана...
Направих закуската и кафетата, след което седнах  до него.
-Дом кафето--казах и му подадох чашата. -Благодаря малчо- взе чашата и ме придърпа в прегръдките си. 
-Какво четеш?- и легнах в скута му.
-Конкуренцията е пуснала нов продукт и се притеснявам.
-Всичко ще е наред, защото съм омъжена за най-умният мъж на света.- казах и целунах плочките му.-Какво искаш за рожденият ден?
-Нищо. Ти си моят подарък.- и ме целуна.-Обичам те.
-И аз те обичам- казах с усмивка и го целунах пак.

-Какво ти се прави днес?- попита отмествайки поглед от бизнес списанието.

-Не знам. Ти какво ще предложиш?

-Да вечеряме при нашите?

-Добре. Утре тогава може да отидем при нашите.

-Чудесен план. Миялната ще си почива цели два дни- изхили се и се зачете в списанието. Преди няколко седмици си мислех, че никога няма да срещна моето момче, а сега лежах в скута на любимия си мъж. Бях  една щастливо омъжена жена с прекрасен съпруг обожаващ ме и планираща семейни вечери и почивки.

-След две седмици трябва да закараме Амбър на летния лагер- казах и го погледнах.

-Знам, а ние може да се отбием за няколко дни на острова на един приятел, искаш ли малчо?

-Добре. Мога да прекарам така цял живот.

-Как?

-В твоите прегръдки- усмихнах му се- Подай ми скицника.

-Ето малчо- и ми даде нещата, а аз разлистих скицника си попадайки на рисунката от онзи ден. Пръстите ми минаха по рисунката докосвайки добре очертаните плочки и мускули.-Мисля че е по-приятно да усещаш  плът, а не хартия, малчо- каза и се изчервих.

-Чети си списанието и ме остави да рисувам- озъбих се и прелистих скицника попадайки на рисунка с бебе.-Дом..колко деца искаш?- попитах и го погледнах.

-Две и да приличат на теб, но мисля че ти си още малка  за да ставаш мама, макар че ще си най-добрата майка.

-Животът е странен знаеш ли, Дом- изкикотих се, а той остави списанието си.

-Защо?

-Ами...преди един месец с теб дори не се познавахме, а сега съм в скута ти и плануваме кога да си направим бебе и какви родители ще сме.- казах докато той отместваше косата ми.

-Знаеш ли кое е още по-странно мой малчо?- попита и се наведе към лицето ми.

-Кое?

-Че ние с теб сме един за друг- прошепна и сля устните ни........

For more, please vote!!!☆☆☆♡