Oppa's Band(Got7)

Възстановяването

~Гл.т.Роуз~
Събудих се и видях,че се намирам в стая.Беше лекарска стая.Опитах се да се надигна и седна,но усетих нещо тежко върху лявата ми ръка.Когато се обърнах видях Марк да,който беше хванал ръката ми и спеше върху нея.(е добре са по-голяма глупост от това не можах да измисля😂).След малко се събуди и ме попита:
-Здравей,Роуз.-каза ми той все още сънено-Добре ли си?
-Да спокойно.-отговорих му с топла усмивка аз.
-Сигурна ли си?-аз кимнах в отговор.-Но защо онези момичета ви биеха?
-Дълго у за обяснение,но ще ти кажа накратко...........това са кифлите,не знам какъв им беше проблема с това,че дружим с БамБам и Йонгдже.След като часът свърши всички им се нахвърлиха и им се натискаха.А след училище дойдоха и Юра,най-голямата кифла на класа и групичката й ни заобиколиха и тя ни каза:,,Ако си мислите,че ще тръгнете(като гаджета с някой от тях двамата,жестоко сте се излъгали.Няма начин,вие сте толкова грозни,че няма докъде,така че се откажете.,,и започнаха да ни бият когато БамБам и Йонгдже дойдоха и го разкараха, последно помня,че изпаднах в безсъзнание и усетих,че някой ме повдига.-разказах му всичко,а той ме слушаше много внимателно.Накрая без да каже нищо просто ме прегърна и каза:
-Съжалявам.-каза той с нотка тъга в гласа.
-Спокойно няма за какво вие не сте виновни.-отговорих му и също го прегърнах,след което се отделихме.Чак тогава забелязах,че само той е в стаята.Тогава сърцето ми пропусна удар.Дали беше възможно и той да ме харесва?Не мисля,та аз съм просто едно обикновено момиче.
-Гладна ли си?-попита той.
-Ами всъщност да.-отговорих му аз-И то доста .-отговорих и се засмяхме.
-Ами добре,в такъв случай ще отида до магазина да ти взема нещо,а ти си почивай.-аз само кимнах в отговор,а той излезе.След малко брат ми връхлетя в стаята с гръм и трясък:
-Роуз!Как си?Добре ли си?Всичко наред ли е?-сипеше въпросите си върху мен ,а аз не знаех на кой да отговоря първо.
-Да брат ми спокойно.Добре съм и всичко е наред.-отговорих му спокойно аз и след малко влезнаха и другите:
-Здравей!Как си?-попитаха ме.
-Добре съм.-казах и тогава се сетих-Ами Лиса тя добре ли е?-много се бях притеснила за приятелката си ,защото с нея бяхме от малки и бяхме много близки.Като сестри,ама почти(😂да ама не).
Вратата се отвори и влезна.......

Така ето ме и мен.Съжалявам за забавянето,но просто скапаната муза не дойде😂😂.Надявам се главата да ви е харесала мнение в коментарите и до другия път!❤