Гл.т.Джаксън Джени заспа.Беше толкова сладка.След малко влезе доктора.Гледаше системите и записваше нещо. -Докторе,колко още време трябва да остане в болницата?-попитах го. -Още 2 дни.-каза той и излезе.Всички си отидохме вкъщи.Двата дни минаха неусетно,поне за другите.Аз не спях по цели,нощи.Притеснявах се дали е добре.Днес беше денят,в който щяха да изпишат Джени.Тръгнах към болницата и скоро стигнах. -Джениииииии време е да се махнеш от тук!-извиках й аз,когато влезнах в стаята. -Йййееей!Най-накрая!-каза тя.-А сега излез,да се облеча. -Е не може ли да остана.-усмихнах се мазно. -Излизай перверзник такъв!-каза тя. -Добре де не ме бий.-примирих се и излязох.Доктора ме викна,да попълня някакви документи,за изписването на Джен.Попълних ги и си тръгнахме.
Гл.т.Джени Най-накрая свобода!Няма са стоя повече в тази бяла стая.По-едно време си мислех,дали де не се метна от някъде.Мисля,че чак намразих бяло. -Сега къде ще ходим?-попитах Джакс. -Ами искаш ли на кафе?-попита. -Разбира се.-казах му аз и се засмях.Отидохме в парка и седнахме в Starbucks (отново😂).Аз си взех,мокачино и парче от тази торта:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
А Джаксън си взе само капучино.Погледнах през витрината на кафенето и тогава видях...
Охайо!Съжалявам,че е толкова къса.Дано ви хареса!Довечера пускам некст!Сарангхе💕
