The fate that gathered us [СПРЯНА]

<1=Ким Сокджин>

Един прекрасен ден.

"Защо да не отидем на лунапарк?"

Това беше най-доброто предложение до сега от най-добрия ми приятел.

"Те О къде си сега?"-чудех се, докато лежах на земята, хванала се за глезена.

Понеже съм най-непохватния човек на земята, трябваше да се блъсна в един човек и да падна.
Но никой не може да ме вини, че има толкова много хора на едно място.
Заради тази тълпа се изгубих и сега се налага да ме заобикалят...

Опитах да се изправя на крака, но отново се върнах на прегрялата земя.

Краят на лятото е.
Нищо, че е вече след 19 ч., все още е доста горещо.
Огледах се отново.
Беше невъзможно да открия Те О и другите.

Пред мен се спря странна двойка.
Момчето беше високо, с широки рамене и пухкави розови устни.
Бях виждала такива някъде...
Момичето...
Всъщност момчето носеше нея на ръце. Тя обясняваше как се е спънала и паднала, до колкото разбрах.
Усмихнах се леко.
Огледах ги отново.
Това...Това момче наистина ми напомняше на някого.

Сокджин

Юна падна, заедно със захарния памук, докато играех, за да й спечеля мечето, което искаше.
Носех я на ръце към колата, докато не видях едно момиче на земята.
Хората я подминаваха, а тя така и не се изправяше.
Спрях се, а Юна млъкна.

Погледнах в очите й.
Искаха да ми кажат нещо сякаш.
Изведнъж нещо с мен се случи и
пускайки Юна, застанах до момичето.

-Хей, добре ли си?-наведох се над нея.

-М-мхм..-каза тихо.

-Какво ти е на крака?-забелязах, че ръката й не се отделяше от глезена.

-Просто...Паднах и май го навехнах. Нищо сериозно. Не оставяй приятелката си.

Обърнах се.
Приятелката ми...
Сякаш протестите и виковете на Юна се бяха заглушили за минута.
Те също лежеше на земята и беше готова да заплаче всеки момент.

-О аз..Тя ми е годеница.-усмихнах се неловко.

Мао

-Още по-зле.-засмях се и погледнах към земята.

-Юна, хайде ставай, добре си.-подкани я.

-Не съм! Добре ми беше като ме носеше, Джини.