The fate that gathered us [СПРЯНА]

<4>

~понеделник~

Събудих се рано заради викането на Те О, че трябва да тръгваме към университета.
Двете с Бо Ра станахме едновременно и се запътихме към банята.
Бяхме толкова сънени, че се сблъскахме.
Дадох й предимство и през това време влязох в стаята на викащия.

-Много ти било силно гласчето рано сутрин.

-Яя!! Защо влизаш в чужди стаи? Не виждаш ли, че излизам от банята!-възмути се, защото беше по долни гащи на еленчета.

-Не е зима още. Защо са тези еленчета?-седнах на леглото му.

-Не ти влиза в работата! Защо си тук? Няма ли да излезеш?-скръсти ръце.

-А ти няма ли да се облечеш? Перверзник!-намръщих се.

-Ъ.. Ужасна си! Да не си влизала като не искаш да виждаш мъж по бельо.

-Умирам за еленчетата ти.-казах съркастично.-Трябва да ме закараш. Обеща мии!

-О да. Минутка.-облече тениска и дънки.-Хайде.-каза и напуснахме стаята му.

За закуска Те Йонг беше направил препечени филийки с масло. Откраднах си една и я разделих с Те О.

-Това не беше за вас, идиоти!-смъмри ни тихо.

-Само една! Бо Ра не яде толкова много.-оправдахме се.

Момичето тъкмо слизаше и още не беше изсушило напълно косата си.
Носеше черна пола, малко над колената, и прибрана блуза с дупки на ръкавите.

-Ще глътнеш муха.-Те О удари Те Йонг по челото, предизвиквайки моя смях.

-На какво се смеем?-присъедини се Бо Ра.

-На—

Те О щеше да обясни, но ядосаният ни приятел го спря, набутвайки му филийка в устата.
Само се намръщи и започна да яде филията.
Дръпнах го, махнах на приятелите и излязохме.
Той я разчупи на две и отново я поделихме.

-Защо не се обличаш като Бо Ра? Виж колко привлича окото.

-Проблем ли е? Трябва ли да привлека някой?-попитах с пълна уста.

-На 23 си. Естествено, че да! Айй, глупаче.-избърса с пръст маслото на устната ми.

-Тц. Който ме харесва, ще ме харесва такава.

-Добрее. Качвай се, че ще закъснееш.

Бръмченето на мотора огласяше улицата. Още беше рано, но превозни средства не липсваха по улиците на оживения Сеул.
Тук беше много оживено.
Бях се замислила, докато Те О не проговори.