The fate that gathered us [СПРЯНА]

<6>

Мао

Стъписах се и в един момент не можех да кажа нищо. Джин задаваше въпросите си един след друг и аз още повече се затварях.

-Ама наистина си ти!-викна и се изправи рязко, оглеждайки ме внимателно.

Хората се обръщаха и го гледаха с неодобрение.
Той седна обратно на мястото си, а аз забих поглед в земята.

-Съжалявам..-беше единственото, което можа да излезе от устата ми.

Тогава той спря да говори и ме погледна, сякаш може да види вътре в мен.

-Ела тук.-дойде до мен и ме прегърна силно.

Потънах в аромата му.
Беше топла и изпълнена с емоции прегръдка.
Не исках да се отделям от този уют, но си спомних за Юна и това, че Сокджин беше на път да направи свое семейство.
Тогава се осъзнах и се отдръпнах от него.

-Много те притиснах, извинявай. Обясни ми спокойно.-каза мило и седна отново срещу мен.

-Ами познах те още в лунапарка. После започнахме да се срещаме постоянно по някаква случайност. И все повече не можех да ти кажа, особено като не ме позна.

-Аз съм зле.-удари се по главата.

-Няма нищо.-усмихнах се леко.

-Как така не ми каза?!-удари с юмрук по масата и другите клиенти на ресторанта отново зяпнаха.

-Спри, че ще ни изгонят скоро.

-Опа. Извинете!-поклони се и после се засмя.-Чувствам се тъпо.-продължи да се смее.-Толкова си се променила.

- Ха-ха. Успокой се.-казах съркастично.

-Хайде да се разходим.

-Навън вали, Джин.-показах му гледката на накланящите се дървета от вятъра.

-Оу..май наистина не съм наред.-изсмя се.

-Стига де. Случва се.

-Не се!

-Дишай. Аз съм.

-Оф, какъв глупак съм. Как си? Много ли те нараних с държанието си?

-Не се притеснявай, добре съм. Радвам се за теб.

-О...за Юна. Да.

-Как стана? Разказвай.-усмихнах се и го погледнах заинтересовано. 

~~

-Извинете, но стана късно и заведението затваря.-дойде до нас сервитьора.