The fate that gathered us [СПРЯНА]

<7>

Мао

Събудих се, както обикновено.
Отворих бавно очи, присвивайки ги, докато свикна със слънчевата светлина, идваща от прозореца на стаята ми.
Обърнах се на другата страна, към вратата и видях спящия Те О до мен.

-Добро утро.-казах, докато премествах кичур от косата му, който се беше настанил пред очите му.

-Не ме пипай рано сутрин!-скара ми се и се намръщи.

-Приличаш на кисел лимон. Винаги ли си такъв?

-Все едно не сме спали в една стая до сега.-измрънка сънено, обърна се по гръб и започна да търка очи.

-Май съм забравила какъв си вкиснат сутрин.-добавих и станах.

-На лекции ли си?-попита ме.

-Кой ден сме?

-Ъъ..-погледна телефона ми.-Събота.

-Значи не.

-Ясно. Хайде да спим още тогава.-гушна възглавницата ми.

-Аа не. Ставаш.

-Не искам.

-Веднага. Иначе няма да закусваш.-заплаших го.

-Хубавоо.-изръмжа.

Усмихнах се доволно и отворих гардероба си.
Есен..хм.
Свалих пижамата си и сложих на стола светложълта риза, пуловер върху нея и дънки, цепнати на колената.

-Шш още съм в стаята.-припомни ми Те О.

-Трябва ли да ми пука?-попитах и започнах да се обличам.

-Тц.. Грам срам нямаш.

-Кой го казва?-засмях се.

-Яя!

-Ще ставате ли спящи красавицииии?-Те Йонг почука няколко пъти на вратата.

-Ти на кого викаш спяща красавица, бе ей!?-стана рязко от леглото и показа главата си на вратата.

-Добро утро, кисела краставичке!-поздрави го Бо Ра.

-Какво си правите там?-надникна Те Йонг, защото видя, че се обличам.

-Мао! Ти сериозно ли?-вмъкна се в стаята и Бо Ра, изблъсквайки Те О от пътя си.

-Просто се обличам? Трябва ли да съм сериозна, докато го правя?-засмях се и вързах косата си на опашка, след като я сресох.

-Да не сте правили нещо неприлично тук?-сложи ръце пред устата си Те Йонг, който сочеше леглото.