The fate that gathered us [СПРЯНА]

<9>

Продължихме с вечерята.
Джин не бе хапнал почти нищо. Само ровеше в чинията, гледайки нещо.
Това нещо бях аз.
Беше ми неудобно да вдигна глава от храната си, защото не исках да срещам погледа на Джин.

-Мао още ли имаш навика да си гризеш ноктите?-изведнъж заговори.

Приятелите ми започнаха да се смеят истерично, а Юна се скара на годеника си.

-Какво?-погледнах го.

-Помня, че имаше лошия навик да си гризеш ноктите. Още ли е така?

-Не?

-Значии те е страх от тъмното и спиш с плюшеното зайче?

Ъх.
Помни Господин Бъни.

-Джин, какво ти е?

-Още избягваш неудобен въпрос с друг, а?-засмя се.-Значи Господин Бъни е у вааас.

-Я! Спри се!-скара му се Юна.

-Чакай де. Опитвам да разбера дали това е Мао.

-И защо да не е?

-Защото....виж как изглежда!-посочи ме с две ръце.

-Май не трябваше да обличам това, Те О.-погледнах към приятеля си.

-Тц. Прекрасна си и не може да те познае.

-Да, точно!-потвърди Сокджин.

-Ела за малко. Съжалявам, Юна.-дръпнах годеника й за ръкава и го поведох към тоалетните.

Влязохме и се подпрях на плота, гледайки огледалното аз. Джин се беше облегнал на вратата.

-Ако някой отвори сега, си долу.-предупредих го.

-Няма значение. Какво да говодим сега?

-Защо се държиш така?

-Защото това не си ти.

-Просто не искаш да съм аз или?

-Не. Не си ти. Пораснала си. Живееш в къщата на приятел с приятелите си. Не си ти и не искам да е така.

-Защо?

-Трябваше да не е Те О, а да съм аз.

-Нещи не ти разбрах.-премигнах няколко пъти.

-Мао.-хвана ме за раменете.-Казвам, че си се променила.

-Не. Спомена Те О. Какво значи това?

-Приятели ли сте или нещо повече?

-И ти бягаш от въпроса ми с въпрос! Приятели сме, много ясно.