-Познаваме ли се от преди, Мао?
-Какво? Защо?
-Влияеш ми някак...Странно е. Имам странно чувство за теб, което ми е познато.
-Ам..Не те разбирам, Джин.
-Остави. Сигурно съм сбъркал.
"Сигурна съм, че не си, но не мога да ти кажа..."
-Не ми каза на къде да карам.-засмя се.
-О! Да наистина. Момент.
Погледнах последното съобщение от Те О, където пишеше адресът.
Казах го на Джин и той продължи на там.-Всъщност съм дошла на гости на приятеля си. Скоро щях да се прибера в Япония, но той е настоятелен и реших да остана малко.-споделих.
-За Юн Те О ли говориш?
-Да.
-Наистина сте близки.
-От гимназията се познаваме.
-Ти на 23 ли си?
-Как позна?
-Не знам..
-Те О да не ти е казал? Има голяма уста за тези неща.-усмихнах се.
-Не е. Всъщност...Не знам как бях толкова сигурен за годините ти.
-Може би си личи, че вече не съм в гимназията.
-Не е това! Повярвай ми!
-Добре.
-Стигнахме.
Спряхме пред двуетажната къща на Те О, където сега живеехме той, аз, Бо Ра и Те Йонг.
Слязох от колата и поканих Джин вътре. Все пак до преди малко и аз бях у тях.
-Прибрах се!-извиках и скоро всички слязоха долу.
-Джин!-усмихна се Те О.
-Здравей!
-Аз съм Бо Ра!-намигна му приятелката ми.-Свободна съм да знаеш.
-Хаа..Не й обръщай внимание. Странна е! Аз съм Те Йонг!-подаде му ръка.
-За вас съм Джин.
-А иначе?
-Ким Сокджин на вашите услуги.-усмихна се, последван от смеха на останалите.
-Яя! За мен няма ли поздрав??-намръщих се, защото ме игнорираха.
Чарът на Джин явно ги е заслепил..
Но да не ме виждат! Прекалено е!-Остани малко.-покани го Бо Ра, игнорирайки ме напълно.
-Не искам да се натрапвам, а и годеницата ми е сама.
DU LIEST GERADE
The fate that gathered us [СПРЯНА]
FanfictionНеочаквана среща с най-добър приятел от детството, кара сърцето на Йошида Мао да тупти по-бързо от обикновено. Дали ще се разпознаят и ще се върне приятелската им обич или ще се вързоди нещо повече между тях? Корица: hotaru_no_hikari