The fate that gathered us [СПРЯНА]

<3>

Джин

Прибрах се.
Юна лежеше на спалнята ни, четейки книга.
Присъединих се към нея.
Легнах до момичето си и сложих глава на коремчето й.

-Разсейваш ме.-докосна носа ми и отново се върна към четенето.

-Искам внимание.-измрънках.

-Аз искам да си чета книгата. Хайде Джин, не бъди дете.

-На 25, все още съм дете.

-Работиш като лекар. Лекарите не са деца.

-Права си. Много умно дете съм!

-И красиво.

-Така ли мислиш? Аз? Хахахах, разбира се!-възгордях се.

-Пф, как се радваш на комплименти само.

-От два месеца живеем заедно. Не ме ли познаваш?

-И долните ти гащи знам!

-Защо споменаваш това?-засмях се.-Пералнята познава по-добре от теб боксерките с коронките.

-Сокджин-а!

-Тихо. Чети си, аз ще спя.

-Забравих до къде съм вече!

-Красотата ми те разсейва. Не можеш да ми устоиш.

-Ще полудея! Кажи сега за онова момиче. Изглежда се познавате.

-Всъщност не. Запознахме се, когато и ти.

-Ооо, когато ме пусна заради нея в лунапарка?-напомни ми, гледайки ме лошо.

-Тц.. Нека не мислим за този момент.

-Така си беше!

-Просто..Те оставих, за да я видя?

-Остави годеницата си заради друга?!

-Аззз ще се къпя! Ти си чети! Задълбочено! Не мисли за нищо!-станах и влязох бързо в банята.

Върнах се.
Взех хавлията си.

-Ще ми трябва! Продължавай така!-казах и затворих вратата бързо.

Мао

-Те О! Защо си изхабил водата!?-извиках от банята.