Момичето от последния чин⚜

Част 4

Мина една седмица от както видях как Мин Джей беше зашлевена от онзи човек. През тази седмица тя не беше идвала на учище. Мислех си постоянно за нея и за това какво може да и се е случило.
Днес беше събота. Цяла вечер не можах да мигна. Беше станало 8:30ч. И реших най-накрая да стана от леглото. Отидох в кухнята и си направих един сандвич. След като го направих седнах пред телевизора и си пуснах нещо за гледане. По едно време на вратата се познавани. Помислих си че е пощальона за това не отидох да отворя. Но звъненето не спираше. Най-накрая отидох да отговоря

-Какво толкова сте се разваляли - започнах да се оплаквам, но в момента в който отворих вратата замръзнах на място. На вратата стоеше Мин Джей. Цялата беше в синини. Дрехите и бяха скъсани а косата и рошава. До нея имаше куфар а от очите и се спусна една сълза, която побърза да изтрие щом ме видя

-Извинявай - каза тя като наведе глава - Ако искаш може да си тръгна - в гласът ѝ се усещаше страх

-О не. Хайде влез - поканих я да влезе. Тя не чакаше втора покана за това веднага влезе в къщата. Стояхме известно време в тишина. Изведнъж от нищото тя започна да говори

-Просто не знаех къде да отида - гласът ѝ беше тих, но в същото време и притеснен - Знам, че сега се имаш много въпроси и ще получи отговор, но може би не сега. Знам че е прекалено прибързано и че дори не се познаваме, но ти си единствената ми възможност. За това исках да те попитам дали ще мога да остана за известно време при теб - бях стаписан. Не знаех какво се беше случило току-що.

-Добре няма проблем, но искам да знам какво е станало - наистина исках да разбера всичко. И щях да бъда настоятелен

- Сега не е момента - тя говореше тихо, но все пак успях да я разбера

-Ами кога ще дойде този момент Мин Джей - исках да разбера всичко. От толкова много време се опитвах да разбера повече за нея и точно сега когато имах тази възможност няма да науча. Изобщо не е познала - Още от както те видях исках да науча повече за теб. Така, че мисля че точно сега е момента да ми кажеш - вече не бях на себе си. Започнах да викам. Просто ми копна.

-Така ли и какво искаш да знаае! Може би искаш да знаеш как едно 6 годишно момиченце е било изнасилено от човек, който не познава и накрая родителите ѝ я продават на същият този човек, защото им е била в тежест и от този ден насам е била малтретирана и е била подлагана на всякакъв вид тормоз ли! Това ли искаш да знаеш? - тя започна да вика а очите и се напълниха със сълзи. Никога не бях я виждал така. В очите и се четеше страх и тъга. Никога не бях и предполагал, че е възможно да е преминала през това

-Аз извинявай. Не исках да засягам тази тема - това беше единственото, което можех да кажа

- Но го направи нали - тя продължаваше да вика и плаче. Изведнъж тя просто се сгромуляса на пода. Беше в безсъзнание. Веднага я вдигнах като булка и я занесох в моята стая. Сложих я на леглото и я завих. Дори в безсъзнание тя беше толкова хубава. Бузите ѝ бяха толкова червени. Очите ѝ бяха навлажнени. Тя беше съвършена. Преди да изляза я дарих с нежна целувка по челото, но тя гореше. Явно от цялото това преживяване е вдигнала температура. Веднага след като излязох от стаята и я оставих да си почине реших да и направя чай и една супа. Като цяло не бях отличен готвач. Веднъж, когато се опитах да си направя картофи те незнайно как се бяха залепили. Колкото и да ги мятках и опитвах да разделя те не се отделяха. Все едно бяха залепени с лепило. Но това сега е друг случай. Въпреки че и сега не исках да рискувам. Накрая се реших да поръчам храна за вкъщи. След 30мин вече беше пристигнала а аз бях направил чай за Мин Джей. Бях и приготвил и лекарства. Изведнъж се чуха викове от стаята ми. Веднага изтичаха към нея. Щом влязох видях Мин Джей да стой на леглото сгушена и да плаче.

-Какво стана Мин Джей? - приближих се до нея като я хванах леко за рамото. От това мое действие тя подскочи.