Момичето от последния чин⚜

Част 8

Вече беше последният час. Нямах търпение да свърши и да отида в болницата. Оставаха 10мин до края на часа за това господин Чен ни ги остави свободни. От както откараха Мин Джей в болницата не спирам да мисля за това какво може да и се е случило. Тъкмо започнах да си прибирам нещата в раницата докато Лиса не реши да ме прекъсне. Това момиче беше много досадно. Постоянно се навърта около мен и ми се натиска. Носи толкова къси дрехи, че направо да ти стане лошо. Все едно отива на клуб а не на училище. Сравнение с Мин Джей тя бе нищо.

- Здравей оппа - тя седна до мен като ме гледаше и пърхаше с дългите и изкуствени мигли и да върни русите си екстеншъни

-Първо на една възраст сме така че не ме наричай "оппа" и второ дори и да не бяхме пак нямаше да ти позволя да ме наричаш "оппа" - не ми харесваше да ме наричат "оппа". Това звучеше толкова лигаво. Винаги се явосвах, когато ми казваха така и в този случай е така - А сега ако не смяташ да казваш нещо смислено просто се разкарай - не ми харесваше това момиче. Тя беше от момичетата тип за една нощ. Не си падах по този тип, въпреки че визията ми показваше точно обратното.

-Но какво има оппа, така де Куки - нарочно ли го прави това - Не ти ли харесва да стоя до теб и да си говорим - тя бавно започна да се приближава все по-близо и по-близо до мен. Останахме на няколко сантиметра разстояние един от друг. Тогава се обърнах към нея. Видях че продължаваше да бърти "изкуствената" си коса и да пърха все по силно с миглите си. Тя преметна кичура коса, който въртеше на пръста си назад и тогава усетих парфюма ѝ. Много добре знаех, че го направи умишлено. Парфюма ѝ бе толкова сладък, че едвам не се задавих. Кой би си купил толкова гаден парфюм. Нямаше нищо общо с този на Мин Джей. Тя винаги миришеше доста приятно на морски бриз или на виолетки, но никога не носеше прекалено сладникав парфюм.

-Що за въпрос - попитах - Разбира се че не ми е приятно - тогава самодоволната усмивка изчезна от лицето ѝ. Тогава звънеца би. Зарадвах се и по най-бързия начин се отправих към вратата, но се спрях щом чух думите на Лиса

-Може би трябваше да убия онази Мин Джей. Побоят не и беше стигнал. Само да се върне ще я науча веднъж за винаги че Jungkook оппа е само мой - тя говореше тихо, но въпреки това аз я чух. Добре вече разбрах отговорника за случилото се с Мин Джей. И сега бях меко казало Ядосан. Не всъщност бях Бесен. Отидох при Лиса и я хванах за китката. Тя извика явно я болеше,защото захвата ми не бе никак отпуснат. По най-бързия начин отидохме зад училище. Блъснах я към стената а тя явно си помисли, че исках нещо нещо друго от нея. Тя сложи ръцете си на врата ми и для устните ни. Ужас кой знае колко вируса съм хванал. Веднага я изблъсках. Тя стоеше и гледаше объркано

-Какво си мислиш, че правиш- започнах да крещя колкото глас ми даваше. Явно не очакваше тази реакция от моя страна за това тя подскочи - Как смееш да ме целуваш сега кой знае колко болести съм хванал. Също какво си мислеше. Как си могла да посегнеш на Мин Джей - виках с цяло гърло. Винаги съм имал респект към момичетата, но не и този път. Пред мен не стоеше момиче ами просто някакво подобие на такова - Знаеш ли в какво състояние е тя? Ами ако и се случи нещо - изведнъж от стресната и уплашена Лиса се промени в напълно различен човек. Тя започна да се смее като психарка

-Я виж ти Кукчо се загрижил за онова нещо - тя започна да се смее още по силно

-Първо това "нещо" е много повече от теб. И второ посмей да и направиш още нещо

-Или какво Куки - тя отново започна да се смее - Тя е грешка на природата. Пък и когато пипа нещо мое трябва да има последици нали - след това ми намигна. Още повече се отвратих. Думите да съм "нейн" накараха обяда ми да поиска път към светлината, но не му доставиха това удоволствие колкото и да исках

-Оо миличка повярвай ми никога няма да тръгна с момиче като теб. Ти си само за една нощ. Дори и за това не си- прошепнах и тихо и се запътих към изхода

-О ще видим това Куки - усещах самодоволната усмивка на Лиса. Боже това момиче бе толкова противно. Веднага се изчистих от мислите за нея и се забързах към болницата. Имах около 20 минути път до там. Часът беше 13:30ч. А свижданията бяха до 14ч. За това трябваше да побързам. Започнах да тичам и вместо за 20мин аз бях пред болницата за 9мин. Входа на болницата се виждаше. Влязох вътре и веднага аромата на лекарства ме удари в ноздрите. На регистрацията/не се сещам как беше думата за това пиша тази😂/ стоеше жена на видимо 30 годишна възраст с дълга руса коса светло зелени очи. Запътих се на там.

847 Думии😱 това може би е най-дългата глава до сега😄 Малко е скучна, но само това ми хрумна😂 извинявам се за грешките, но след като завърша историята ще ги коригирам😄😂 Ее не обещавам кога ще кача друга глава за това просто следете😂😘

ОБИЧАМ ВИ💙