Момичето от последния чин⚜

Част 6

*След 1 седмица*

Мина седмица от както Мин Джей живееше в нас. През повечето време просто стояхме и гледахме телевизия без да си казваме нищо. Също така сега имахме и време да правим проекта. Когато бяхме в училище аз стоях до нея и си говорихме. Вече почти нямаше следа от старата Мин Джей. Тя се усмихваше истински. В очите и вече не се четеше страх а щастие. Вече нямаше следа от раните и синините ѝ. Беше много различна. Харесваше ми. Харесваше ми да знам, че аз бях причината тя да се усмихва и да е щастлива. Не исках да я виждам тъжна. През всички часове не спирах да мисля за нея. Наистина бях влюбен в нея. Днес беше сряда. Четвърти час имахме Физическо. Всички тръгнахме към салона. Момчетата и момичетата се разделихме по съблекалните за да си облечем екипите за физическото. Вече беше станало време часът да започне. Всички бяхме на лице освен Мин Джей. Тя беше единствената, което не беше в час. Когато дойде неиният номер госпожата просто я пропусна. Зачудих се какво става. През целият час тя не се появи.

*Гледната точка на Мин Джей*

През изминалата седмица живеех в домът на Jungkook. Беше ми страшно неловко за което. Харесвах го и то много. Личеше си че не беше като останалите момчета. Мечтаех си да бъдем нещо повече от приятели, но едва ли той ще хареса момиче като мен. През изминалата седмица той беше много мил с мен. Постоянно се навърташе покрай мен и ме караше да се чувствам щастлива. Никога до сега не се бях чувала така. Когато бях с него се чувствах в безопасност. Раните и синините ми вече се бяха махнали. Чувствах се като напълно различен човек.
Днес беше сряда и четвърти час имахме Физическо. Всички се запътихме към съблекалните за да си сложим екипите за физическото. Когато отидохме в съблекалните всички момичета ме гледаха доста злобно. Може би защото самият Jungkook обръщаше внимание на неудачницата Мин Джей. Бях се насочила Към салона докато не усетих как някой ме спъва. Нямах никакво време за реакция и нямаше как да се предпазя за това просто паднах по лице. Опитах да се изправя, но рязка болка в глезена ми попречи. Тогава една групичка момичета ме заобиколиха. Започнаха да ме дърпат за косата да ме ритат. Не се съпротивлявах. Вече бях свикнала с това. Когато вече бяха свършили с "побоя" ми едното момиче ме хвана за косата и ми прошепна в ухото

-По добре стой надалеч от моя Куки иначе следващият път ще се случи нещо много по лошо с теб- след тези думи тя пусна косата ми и аз отново се строполих на земята. Всички момичета бяха влезли в салона. Бях напълно сама. Лежах цялата в кръв и синини. Усещах рязка болка в ребрата и глезена си. С триста зора успях да се изправя. Запътих се към огледалата. Когато се видях отново видях старата Мин Джей. Цялата в рани, посинена, страхливата. Докато стоях и гледах състоянието си ми причерня и припаднах. След това не си спомням нищо.

Хейй Йооо😄 Съжалявам, че забавих главата, но просто музата ми си беше взела почивка име не зарязала за известно време😂 За това сега се възползваха от момента, в който се върна за да напиша нещо😂 ще се опитам да напиша още 1-2 части преди отново да ме зареже😂 Надявам се да ви харесва и да ви е интересно😊 Извинявам се за повторенията и грешките ама какво да са прави😊

Обичам ви💖