Момичето от последния чин⚜

the end

-Jungkook трябва да ти кажа нещо - тя ме погледна право в очите - Виж исках да ти кажа, че.. -  и точно преди да успее да продължи изведнъж от някъде изкочи кола, водача и явно пиян и изгубил контрол над нея, удряйки се в нас. И двамата с Мин Джей паднахме на земята целите в кръв и рани. Мин Джей бе в много повече рани от мен. Едвам мърдахме и двамата. Нямахме сили за нищо. С може би последните си сили успях да хвана ръката ѝ като я придърпах в прегръдка.

- Така и не можах да ти кажа истината за мен - едвам успя да каже тя. Тогава с последните сили и на двама ни сляхме устните си. И тогава всичко стана черно. Тъмнината вече ме бе изпълнила. Нима това беше края? Нима умирах преди да разбера тайната на Мин Джей? И тогава видях нещо. Светлина? Виждам силует, но кой ли е? Тръгнах към него. Колкото повече бягах, толкова повече се отдалечавах. Изведнъж от нищото се появи силен вятър, който правеше стигането до силуета още по трудно. Тичах и не спирах, но тогава отново всичко стана черно. Започна да вали. И тогава пак го видях. Силуета. Този път вървеше към светлината. Започнах да тичам отново към него. Приближавах се. Продължавах да тичам, но защо не се измарях? Защо не усещах нищо? Колкото повече се приближавах толкова по познат ми ставаше силуета. Бях на около метър от него.

- Мин Джей - извиках силно - Мин Джей - извиках още по силно, но нищо не излезе от устата ми. Бях безгласен. Но защо?  Тя се обърна, но ме подмина. Нарочно ли го направи? Беше облечена в дълга бяла рокля. Беше красива. Беше наистина много красива в нея, но тя защо ме подмина. Обърнах се към нея и бях готов отново да тичам, но какво беше това? Какво трябваше да значи това? Защо по целият гръб на роклята имаше кръв? Защо ръцете и също са в кръв?

- Виждам те - изведнъж каза тя - Сега вече разбра за мен и тайната ми - все още не разбирах за какво говори. Тъкмо тръгнах да казвам нещо, но тя ме спря - Не се опитвай да говориш, Jungkook - тя се обърна с лице към мен - Няма да мога да те чуя. Тази кръв, която виждаш по мен - тя погледна надолу към ръцете и роклята си - Това е проклятието ми Jungkook. Ако някой с влюби в мен той умира. За това се случи това с теб. За това се случва със всички. Когато бях малка точно преди нашите д сме продадът, майка ми реши да ми каже за "проклятието" на нашето семейство. Тя ми каза, че колкото по- бързо се отърват от мен толкова по-добре за тях, защото аз съм едно ходещи проклятие Jungkook - тогава тя започна да плаче - И точно защото се влюби в мен и реши да развали това проклятие е време а умреш - Тогава тя изкара някакъв нож, незнайно от къде се взе и тръгна към мен.