Момичето от последния чин⚜

Част 3

*На следващият ден*

Беше станало време да тръгвам за училище. Цяла вечер стоях и мислех за Джей. Какво ли и се беше случило за да бъде така насинена. Вече бях пристигнал в училище. Когато влязох в стаята я видях. Както обикновено беше с наведена глава и четеше книгата си. След като влязох заех мястото си до Техьонг. Първи час имахме математика, но понеже Госпожата отсъстваше щяхме да имаме заместник. Звънец вече беше бил. Тогава влезе госпожата, която щеше да ни замесва. Тя беше ниска, леко пълна с къса червена коса и с лош поглед. Само като я гледаш можеш да си направиш представата какъв човек е. Още с влизането си започна да вика.

-Вие двете момчета не ме ли виждате -тя се обърна към мен и Техьонг, защото ние бяхме единствените, който не я отразяваха- От 5минути съм В стаята - щяха и се да бяха 5минути - явно с вас няма да се разберем -тя започна да вика - Ти - посочи мен - Премести се на последният чин до онова момиче - тя сочеше чина на Джей. Без да се оплаквам се преместих до нея - Ами ти момиченце обноски нямаш ли - госпожата подхвана и Мин Джей - Никой ли не ти е казвал, че в час не е прилично да носиш качулка, маски и още по-лошо очила. Та то е На месец за какво са ти тия очила - госпожата викаше ли викаше. Много добро начало за първи учебен час - Не знам как е в другите часове,но в периода, в който аз ще ви замествам искам да имате добра дисциплина. А сега момиченце свали си качулката, маската и очилата си. Няма да повтарям стори път - видимо госппжата беше доста изнервена. Мин Джей я послуша и ги свали, но веднага след това заби погледа си в земята. Все едно не искаше никой да я вижда - Така е по-добре благодаря ти. Та сега ученици днес ще правим преговор - госпожата започна да говори, но аз спрях да я слушам запопнах да си мисля как да завържа разговор с Мин Джей

-Имаш ли химикал, че моят спря да пише - това беше единственото за което се сетих. Тя кимна едва доловимо и си надигна леко главата. Извади от чантата си несисера и от него извади химикал. Аз внимателно следях всяко нейно движение. Тя ми подаде химикала все още с наведена глава. За това в момента, в който тя ми го подаде се направих, че го изтървам. В момента, в който се наведох да го взема се срещнах с лицето на Мин Джей. Бях шокиран. Сега вече разбирах защо носи маска и очила. Когато я погледнах право в очите ѝ се четеше страх. Тя веднага се изправи и отново си наведе главата. Часът беше свършил. Веднага след като звънеца би Мин Джей си сложи очилата и маската за да не може никой да я види. През целият час си мислех за това, което видях. Гледката беше ужасна. Тя цялата беше в синини и подута. А устната и беше сцепена. Но защо? Какво и се случва. През всички часове не спирай да мисля за това. Вече дойде краят на учебните занятия. Класната ме беше извикал за това трябваше да отида при нея след часовете. Вече бях готов да тръгвам. Реших да поканя отново Мин Джей да дойде в нас за да работим върху проекта. Когато вече бях в стаята нея я нямаше. Къде ли можеше да е. Щях да тръгна, когато видях нещо много странно през прозореца. Видях Мин Джей и някакъв мъж. Тя стоеше с наведена глава а мъжът крещеше. Не можех да ги чуя, защото бяха прекалено далеч, но тогава. Гледката, която видях накара сърцето ми да се свие и да се ядосам. Видях как този мъж зашлеви шамар на Мин Джей и след това започна да я дърпа към някаква кола. Те просто го следваше. Нито се съпротивляваше нито викаше. Изглеждаше толкова спокойна. Трябваше да разбера кой беше този и дали той е причината за тези нейни белези. Трябваше да разбера. Исках да разбера. И щях да рабера