Момичето от последния чин⚜

Част 12

Мин Джей стоеше до едно голямо и красиво розово дърво. Лекият ветрец разрошваше косите ѝ. Устните и бяха с все същият червен цвят. Стоеше си спокойно и гледаше. Гледаше в една посока без да обръща внимание на околните.

-Мин Джей- извиках ѝ въодушевен и се запътих към нея, но тя не реагира - Мин Джей - извиках още веднъж. Тогава тя се обърна към мен. Цялото и лице беше в кръв и синини. Стоеше си там с без изразно лице. Тръгнах към нея, но колкото повече се приближавах толкова повече се отдалечавах. Изведнъж зад нея се показа някакъв мъж. Не можех да видя хубаво лицето му. Мин Джей все още гледаше към мен. Човека зад нея я дръпна силно за косата. Тя просто стоеше там като кукла. Той и прошепна нещо и я пусна. Тогава тя отново се обърна към мен. Видях как една сълза се беше стекла по бузата ѝ. Изведнъж човекът зад нея извади пистолет и го насочи към нея.

-Мин Джей- извиках аз като започнах да бягам към нея. Делеше ни една улица. Тръгна да бягам по бързо, но замръзнах на място щом чух изстрел - Мин Джей - извиках ѝ тръгнах към нея със скоростта на светлината. Вече бе късно. Тя лежеше на земята цялата заобиколена от собствената си кръв. Погледнах към човека, но него го нямаше. Беше се изпарил. Хванах ръката на Мин Джей и я стиснах силно в мойте. Една сълза се стече по лицето ми.

Добре че беше алармата ми за да ме изкара от кошмара, който сънувах. Веднага станах и се запътих към тоалетната за да извърша сутрешните си процедури. След това отидох в кухнята и си направих на бързо един сандвич. След 30минути вече бях напълно готов за училище. Взех ключовете си за колата и отпраших. Надявах се училището да мине бързо за да може да отида по скоро в болницата за да прибера Мин Джей обратно.

Хейй Йооо😄 Завърнах сее😄 Такаа първо извинявам се за грешките, но тях ще ги коригирам след като завърша историята😋 също така сега главите ще са малко по кратичка и може би не толкова интересни, но ви обещавам, че след няколко глави ще стане доста интересно😋 също искам да Благодаря на snowbunnyem за това, че ми върна музата за писане и ми помага за развитието на историята💖 е без повече да ви досаждам ЧАО ЧАДАА💖

💖Обичам ви💖