Всичко започна тогава.. 10 май. Денят, който сега искам да изтрия от живота си. Денят, който ако не се беше случвал, щеше да ми спести толкова много главоболия... Но стига сега! Нека раберете какво точно се случи!
*няколко месеца по-рано*
Отново тъпата аларма прекъсна хубавия ми сън. Отново на училище..
Станах от топлото си легло и се запътих към банята. След като извърших сутрешните си процедури, отидох до гардероба си. Избрах си сиво-сини скъсани дънки, розова блуза с надпис " I don't care" и дънково яке в същия цвят като дънките. Сложих си светлорозовите кецове на платформа и взех чантата си с подобен цвят. В нея сложих няколко тетрадки, химикал, портмоне, ключове и телефона си. Оставих косата си пусната.
- Амелия, слизай за закуска, че ще закъснеете! - чух майка ми да вика от долния етаж.
- Идвам! - казах и отидох до огледалото. Сложих набързо светлорозов гланц и малко спирала и излязох от стаята.
Живея в къща на два етажа в покрайнините на града. Забравих да спомена, че живея в България.
На първия етаж на къщата са кухнята, трапезарията, холът и една баня. На вторият етаж са спалните на родителите ми, моята, на сестра ми и брат ми, като в моята има и баня, и една обща баня до спалнята на родителите ми.
Слязох по стълбите и се запътих към кухнята. На масата бяха брат ми и сестра ми, които закусваха, а майка ми слагаше чиния и на мен.
Майка ми е жена на 42 с черна коса, а баща ми на 47 също с черна коса. Сестра ми Бети е на 13, т.е с почти пет години по-малка от мен. Аз съм на 17, но след около половин година правя 18. Сестра ми е с кестенява къдрава коса и тъмно кафяви очи, за разлика от мен. Моята коса е тъмно руса и права, а очите - светло кафяви. Брат ми Тайлър е на десет години. С коса и очи като моите.
- Къде е баща ми? - попитах докато отпивах от кафето си с мляко.
- На работа. - отвърна майка ми.
- Готови ли сте? - попитах брат ми и сестра ми след като бях готова със закуската ми, а те кимнаха. - Добре хайде да вървим. - казах и им посочих вратата. - Чао, мамо! - и излязох през вратата.
Качихме се в колата ми.
Знам, че още нямам годините за книжка в България, но преди това живяхме три години в Англия, защото баща ми работи там.. И учихме там.. И взех книжка на 16, и както предполагате там трябваше да завърша и вече да съм в университет, но.. В стечение на обстоятелствата се наложи да си дойдем тук преди да свърши годината ...и сега трябва да повтарям.. Ох.. Живот.. Но все пак говоря английски перфектно..
YOU ARE READING
One Life, One Chance |S. M.
FanfictionМоже да имаш мечта секунди след като видиш нещо в интернет. Възможно е нали? Всеки има тонове мечти-кой да успее да завърши, да е известен или да срещне любовта на живота си.. Въпросът е там, че хиляди от тях не се осъщесвяват. Но да погледнем от д...