One Life, One Chance |S. M.

14. Някой май е влюбен!

- Кажи ми всичко. От начало.

Поех си дълбоко въздух и тъкмо да започна, тя повдигна пръст, в знак да изчакам. Аз изпуснах дълбоко поерият въздух и я погледнах с раздразнение.

- Този път пробвай да не изговориш всичко наведнъж! - предупреди ме. - Вече може да продължиш! - изписка с вълнение.

Аз извъртях очи.

- Покани ме на рождения си ден. - казах бавно.

- Какво?? - извика, изправяйки се. - Той, той.. - засмя се нервно - Ти.. Няма как.. Ти.. Не може.. Измисляш си. - завърши, поглеждайки ме все едно гледа малко дете, което й казва, че еднорозите съществуват.

Провали мечтите на едно дете. Браво на теб, Изабел!

Примигнах няколко пъти, невярващо.

- Еднорозите съществуват! - проговорих настоятелно.

- Какво? - веднага завъртя главата си към мен, давайки ми този "Ти наред ли си??" поглед.

- Ооо. - осъзнах какво съм казала, веднага след което замахнах с ръка да забрави. - Искам да кажа, Аз досега какво ти говорих??

- Добре.. Може и да те е, но-

- Покани ме! - поправих я бързо. Аз също още не мога да повярвам, но тя.. От къде на къде ще си измислям подобно нещо?

- Но може и ти да си мислиш, че те е поканил.. - довърши.

- Какво имаш предвид?

- Замисли се.. Последно време си толкова обсебена от него, че не знаеш къде си! Може той да ти е говорел, че ще прави парти и ти да си се пренесла в някакъв си твой свят, в който ти и той правите, не знам си какво, и накрая да си останала с впечатлението, че те е поканил.. - обясни.

Наистина, ами ако така е станало.. Ако тя е права.. Ако наистина си въобразявам? Може той да ме е помолил да му помогна да организира някакво парти?.. Не! От къде на къде ще ме моли мен. Точно пък мен. Има си фирми и хора готови да изпълнят всичко, което им нареди.. Няма начин да е искал да го организирам.

Тогава.. Може да ме искал за кетъринга? Но защо? Отново, има си прислужници и хора, които изпълняват заповедите му. А и от къде на къде мен?! Аз.. Добре, да речем, че ми е казал точно това, да бъда част от персонала.. Как да го приема? Трябва ли да се чувствам поласкана, че от толкова хора той избира мен (нищо, че няма да съм аз), или да съм ядосана и обидена, че ме смята като част от персонала, а не като приятел, например..