One Life, One Chance |S. M.

8. Харесва ми стилът ти!

- Не, не! Моля те! - бях изпънала ръцете си напред, вървейки бавно назад. - Ти си добро момче. Назад. Моля. - говорех спокойно, макар сърцето ми да биеше бясно в гърдите ми. - Не се приближавай! - опрях гърба си в стената на сградата. Нямаше къде повече.

То излая и аз какво друго да направя.. Започнах да бягам.

Да. Страх ме е от кучета. Особено от от огромните. Малките са големи сладури, но все пак..

Бягах с колкото сили имам, без да се обръщам назад да видя дали ме следи, защото направя ли го ще се забавя или ще се изплаша още повече, а наистина мога да умра от страх ако насреща ми се изпречи куче.

Останаха ми още пет метра и спасение. Стигнах до вратата на сградата, в която живеех и се вмъкнах набързо.

Опрях се на стената, задъхано, с ръка на сърцето. Не трябва да излизам сама. Тук е пълно с кучета! Трябва да съм с някой, който не се бои от тях (Макар че съм сигирна, че няма много като мен. Всички са влюбени в тези животни). Което ми напомня, че все още нямам приятели.

Въздъхнах, все още опряна на стената, без да имам сили да мръдна, където и да е. Все пак бягах от куче. Е, не съм сигурна дали ме е следяло, но.. О, не ме винете!

- Хей, добре ли си? - чух женски глас.

- Да, просто взех последните няколко сто метра до сградата на спринт. - насилих да се усмихна, поглеждайки към човекът, обърнал ми внимание.

- Да не бягаш от някого? - попита, поглеждайки през вратата.

- Очевидно е! - засмях се, вече поотпочинала.

- И кой е заподозреният? - засмя се, обръщайки се към мен.

Това ми даде възможност да я огледам. Беше момиче, горе-долу на моите години. Висока колкото мен, с мръсно руса коса, вързана на опашка. Беше облечена с бял потник и къси сини панталони, отгоре със синя карирана риза.

- Едно куче. - казах намусено.

- Какво е направил, че да заслужи това призвание? - попита ухилена, с поглед пълен с любопитство.

- Не. Буквално. Куче. - погледнах я сериозно. Тя ме огледа от горе до долу, след което избухна в смях. - Дъа. Не съм от любителите на кучета.. Един вид.. Страх ме е. - усмихнах се неловко.

- Оу. - опита да спре да се смее. - Тогава да ти кажа, след малко ще дой- не успя да довърши. Беше прекъсната от кучешки лай. Извиках. - ..Това..- каза посочвайки кучето, което излизаше от единия асансьор.