One Life, One Chance |S. M.

3. Шанс..

Цяла седмица след това не се отделях от телефона си. По цял ден разглеждах снимките му, слушах песните му, дори научих повечето от тях. Следях го във всички социални мрежи.

Всяка вечер стоях до късно, гледайки негови концерти и интервюта. Завиждах на всяко момиче, което се беше снимало с него. Толкова много исках да го срещна, но уви няма как. Има турне, но не преминава през Европа. Само в Америка и няколко концерти в Австралия. Невъзможно беше да ме пуснат да пропътувам толкова път само за един концерт. А най-близкото място, където можех да го видя, беше на представянето на новата колекция на "Armani" в Италия след няколко дни. Но и там няма как да отида, а и това не е негов концерт, той само е модел..

Докато съм гледала клипове от концертите му толкова съм се забавлявала и радвала, дори съм викала редом с другите му фенки, с една разлика.. Аз не го виждам на живо. Случвало ми се е толкова пъти да плача, най-вече от това, че нямам никакъв шанс да го срещна.

Дотолкова се бях вманиачила, че забравих за изпитите си. Добре, че цяла година бях учила и всичко мина добре. Имах отлични оценки и на двата изпита.

Дойде деня на бала. Двете с Мелъди се сдобрихме и ходихме заедно.

Завърших годината си с отличен за пореден път и се видях с някои от приятелите ми.

След това всеки ден оплаквах живота си, че няма да имам шанс да видя идола, че няма да мога да осъществя мечтата си.

Докато не получих такава възможност. Шанс... Шанс, който ще промени живота ми.

~~~~~

- Амелия! - мисля, че чух някой да ме вика, но не го отразих и продължих да слушам "There's nothing holdin' me back", новата песен на Шон, която излезна преди няколко дни. След малко пак чух нещо. Махнах слушалките. - Амелия! - чух майка ми да ме вика от долния етаж.

- Какво? - извиках в отговор.

- Провери ли дали са те приели? - продължаваше да крещи.

- Преди десет минути!

- Провери пак! - настояваше.

- Стига! От няколко дни ме караш да проверявам през пет минути!

- Слушай ме!

- Охх... - отворих лаптопа си.

- Е? - чух отново майка ми.

- Чакай де! - започнах да се дразня.

Влезнах и написах, за да проверя дали има излезнали някакви резултати. Макар точно преди десет минути да нямаше такива! Издразних се само при мислите за постоянното вълнение на майка ми. Не, че аз не се вълнувам..., но тя прекалява.