12. Убили са го?!

106 12 11
                                    

- Ще ви попитам още веднъж. Сигурна ли сте, че не искате да останете тук?

- Вече ви отговорих. Имам къде да остана.

- Добре, но да знаеш, че след като започне семестърът няма да може да се настаниш тук и да искаш.

- Разбрах. - въздъхнах.

- Да, ако нещо тя може да дойде при мен! - намеси се Изабел, която досега се шляеше наоколо. - А и вие не трябва ли да я развеждате по мястото, вместо да я приканвате да се нанесе тук?

- Той вече ме разведе. - подшушнах й. А тя изписа 'О' с уста, след което вдигна рамене и се загледа в нещо.

- Както и да е. - заговори той. - Получи датите, в които трябва да се явиш тук? - аз кимнах и погледнах листа в ръката си.

- Но тук има дати само преди да започне годината. - казах, поглеждайки го объркано.

- Да. Тук са датите за пробите за различните отбори и дните за тренировки и след това денят преди петнайсети да си вземеш програмата. - поясни той.

- Не знаех, че и тук има отбори и защо денят преди да започнем?

- Защо да няма?

- Ами.. Защото е университет по медицина?. - усмихнах се неловко. Защо ми беше да го казвам?!

- Не е само по медицина.

- Не е ли? - изписках изведнъж. Какво ми става днес?

- Не трябва ли да знаеш? - той попита, гледайки ме изпод вежди.

- Да знам? - попитах и той ме погледна строго. -  Разбира се, че съм запозната с учебното заведение. - махнах с ръка - Казах го просто така. - засмях се нервно. - Знаете.. Като шега.

- Да.. - погледна ме подозрително. - Както и да е. Значи се разбрахме.

- Да. - кимнах. - Благодаря ви!

- А.. И за денят преди петнайсети, тогава всеки си взема програмата.

- А защо не, когато започнем, а преди това? - попитах. Защо трябва да задавам подобни въпроси?

- Не толерираме учениците да закъсняват и да се извиняват така лесно от лекциите. Затова, когато всеки е подготвен още в началото, това няма да се случи. - отвърна.

Да.. Камо ли още в първия учебен ден, някой ще се съсредоточи и ще има такава дисциплина..

- Ясно.. Благодаря ви и до скоро виждане. - усмихнах му се и се обърнах да намеря Изабел, която стоеше загледана в нещо.

One Life, One Chance |S. M.Where stories live. Discover now