Обещание за живот

2.На една нота разстояние

-Съжелявам!Дано не те стреснах.Казвам се Деймиан и преди години това беше моето тайно място в училище.А сега,когато чух пак някой да свири нямаше как да не се кача да видя.
-Идвал си тук?-попитах.
-Да.Прекарвах много време тук в свирене.Чувствах се свободен,когато свирех.А гледам и ти се справяш много добре.Как се казваш?-попита ме той.
-Сиена.-отговорих.
-Хубаво име Сиена.Ще ми позволиш ли да посвиря малко с теб.Да си припомня малко.-помоли ме той.
-Разбира се.Аз дори ще те оставя малко насаме и без това вече свършихме училище.-казвайки му това той ме хвана за ръката.
-Моля те остани още малко.-помоли ме Деймиан.-Никога не съм бил тук с някой друг.
Замислих се за момент все пак той беше непознат.Но въпреки това реших да остана.Никой досега не ме беше чувал да свиря на пиано,а и не съм очаквала някой друг също да свири в този град.
-Добре,ще остана.-казах му аз.
Седнах до него и започнахме да свирим свободно.Не беше нещо определено.Сякаш нотите сами се редяха.А аз за първи път се наслаждавах на нечия компания истински.За пръв път можех да споделя тази емоция с някой.Докато свирехме аз го попитах:

-Деймиан?

-Да?

-Ти всъщност защо дойде до тук?

-Ами брат ми учи тук и си беше забравил един учебник.Затова дойдох да му го дам,но като те чух...-замълча-като те чух си казах трябва да опозная този човек.

Усмихнах се.Не исках този момент никога да не свършва.Странно е как човек,когото познаваш от съвсем малко време може да те разбере повече от тези,които те познават цял живот и пак нищо не знаят за теб.

-Е,така и не те попитах по какво си специализирала.Чакай,нека позная.-каза Деймиан.-Въздух.

-Аз не...-прекъснах го.

-Не! Огън.-добави той.

Истината е,че по характера на явините се познаваше кой по коя стихия е специализирал.Явините със стихия въздух бяха енергични,непостоянни,но и много умни. Явините със огън са упорити,властни,но и избухливи.Явините със земя са много практични,подредени и целенасочени.Явините със вода са емоционални,нежни и затворени в себе си.

-Още не съм специализирала по никаква стихия.-това мое признание го шашна.

-Но как?-позаинтересува се той.