Кристиан
-Обличай се веднага и тръгвай.-заповяда ми по –големия ми брат Деймиан от входната врата.Истината е,че когато не бях на училище като днес обичах по цял ден да си стоя вкъщи просто по пижама.
-Защо?-попитах го аз.-Излизал ли си?Нали е забранено?Вороите са навън.
-Обличи се!После ще ти обесня.
Е ,не се съпротивлявах повече и просто си нахлузих черните дънки с една сива тениска и тръгнах.За разлика от вчера днес беше много по-топло навън.Дори горещо.
Вървяхме с брат ми необичайно бързо.Знаех,че е възможно всеки езин момент да ни нападнат ворои.Все пак затова и днес не бяхме на училище.Правителството на явините ни забрани да излизаме навън.Само в домовете ни бе безопасно.Там нямаше как да ни нападнат.За да влезе ворой в къщата ти,трябваше първо да бъде поканен.А никой в този град не беше чак толкова луд,че да подпише сам смъртната си присъда.
-Бързо.-прошепнах на брат ми.-Преди тази откачалка да разбере къде отиваме.Всъщност къде отиваме.
-Кристиан.Успокой се.На улицата няма ворои.Сами сме.Вече дори не са в града.Не си въобразявай разни неща.-каза ми брат ми.
-Да си въобразявам ли?Ама тя не е ворой.Просто една луда,която само ме преследва.
-Но на улицата няма никого.-възрази брат ми.
-Не ето я не я ли виждаш!Момичето с русата коса,която вчера дори ми се развика по-коридора,когато я обвиних,че ме следи.
-Е,изглежда,че яко си се вкарал във филма,защото сме сами.-каза Деймиан.-Хайде по-бързо почти стигнахме.
Не възразих повече.Брат ми явно се опитваше да си прави шега с мен и да ми внушава страх.
И така накрая стигнахме до къщата на неговата приятелка Луси.Изглежда брат ми предварително беше говорил с нея,защото тя ни чакаше отпред.Когато влезнахме у тях,те се целунаха и брат ми я помоли да направи заклинание за проследяване.Истината е,че Луси не беше обикновена явина.Тя освен стихията въздух можеше и да прави истински магии,което беше много рядко срещано.Особенно за млада явина като нея.
-Имаш ли нейна снимка или някаква вещ,която принадлежи на нея.-попита Луси.
-Боя се,че не.-каза брат ми.-Все още не мога да разбера защо отвлякоха точно нея.Та тя дори не е специализирала още.
YOU ARE READING
Обещание за живот
FantasyЖивот на игра, на страх, на изолация от външния свят, на постоянен контрол.Е, така горе-долу може да се опише живота ми.Името ми е Сиена и съм на шестнадесет години.Живея във Вогоня,Италия от както се помня.Градчето е заобиколено от планини и е с на...
