Обещание за живот

4.Перфектната

 В продължение на дни аз,брат ми и Луси търсихме Сиена.Естествено брат ми както винаги се оказа прав.Изглежда я бяха отвлекли извън стената.Така си бяха подсигурили извесна преднина,защото досега никой в цялата история на явините не бе преминавал тази невидима дупка,през която Еволет бе преминала.И така след три дни,когато правителството на явините се увери,че няма повече ворои в градчето ни ни пуснаха на училище.Естествено мерките за сигурност бяха засилени и из целия град обикаляха специално обучени явини точно за такива ситуации,готови да защитят народа ни при случай на нападение.Баща ми и майка ми също се включиха като доброволци да помогнат за сигурността на населението.Държаха ги на пост от сутрин до вечер.Но аз нямах нищо против.Поне не ни обръщаха такова голямо внимание както обикновено на мен,брат ми и по-малката ни сестра-Бриана.И така нямаше да забележат в каква каша се бяхме забъркали с брат ми.Истината е,че от дни не сме спали като хората.Луси постоянно обикаляше гората,в търсене на дупката в стената.Тъй като само ние тримата знаехме за отвличането на онова момиче бяхме длъжни да и помогнем и то възможно най-скоро.Докато с Деймиан обикаляхме наоколо,в търсене на някаква следа,често си мислех за нея.Дали е добре?Изобщо жива ли е?Горките й родители!Дали са пуснали вече жалба в полицията?Не я познавах,но исках да й помогна,въпреки че последния път тя така ми се навика.

Когато сутринта в понеделник станах се чувствах странно.Навън времето беше слънчево и нямаше и следа от вчерашната мъгла.Измих се и слезнах до долу да си направя закуска и докато си приготвях кафето забелязах известна промяна у мен.Чувствах необяснимо чувство на празнина.Нещо липсваше.Замислих се за момент какво може да е,но майка ми ме прекъсна по телефона.Каза,че днес баща ми ще закъснеят малко защото имали малко работа.Днес вече сме можели да ходим на училище.Съмнявах се някой въобще да отиде,но останах изненадан като видях действително колко много деца имаше в двора.Гледах да не се оглеждам много,а колкото се може по-бързо да влезна в стаята.Защото както обикновено всички погледи се насочиха към мен.Истината е,че откакто с Даниела бяхме спечелили игрите миналата година цялото внимание беше към нас двамата.Или по-скоро към мен,защото за разлика от мен тя доста добре умееше да отказва на хората да говори с тях когато не й беше до това или дори се дразнеше като я зяпаха.Пълна откачалка!Но ми е най-добрата приятелка и ми е малко жалко,че откакто се скарахме преди една седмица не си говорим.Може би така е по-добре,защото нямаше как така или иначе да й обесня защо напоследък бях по-разсеян от обикновено,а и не исках да я лъжа.