Don't Forget Me [J.JK+P.JM]

|Chapter 4|

*Джимин*
На следващия ден следите от побоя са доста очевидни. Но това не ми пречи отново да отида на плажа. Разполагам се свободно на пясъка и се заглеждам в далечината. С крайчеца на окото си наблюдавам момчето, което отново е тук. Изражението му е прекалено объркващо. Изглежда щастлив, но имам чувството, че нещо го изяжда отвътре и не му дава покой. Но решавам да си остана с тези мисли и да не се натрапвам на момчето. По едно време забелязвам, че той се приближава до мен...Сигурно просто си тръгва. Застава до мен...Какво правиш? Бърка в джоба си и вади няколко лепенки. Защо? Подава ми ги. Трябва да кажа "благодаря", но не мога... Усмихва ми се с тази негова усмивка, която не мога да определя дали е за добро или не. "Не си сам в това". Тези негови думи се забиват надълбоко в съзнанието ми и не искат да излязат. Единственото нещо, което ми се иска да го питам, но не мога, е...Кой си ти?