Don't Forget Me [J.JK+P.JM]

|Chapter 5|

*Джимин*
Поредният ден, в който съм обект на подигравки. В който излизам от университета, посинен от бой. Но с единствената разлика, че сега съм пуснал сълзите на свобода. Понасям без проблем обидите по мой адрес, но когато те са отправени и към брат ми, се сривам. Той беше толкова невинно и добро момче. Опитваше се да се държи добре с всички, но накрая просто се предаде...След толкова много борба просто се предаде. Не е правилно да казват, че е бил жалък...че е бил слабак...че е нямал воля, за да се изправи срещу омразата, която беше отправяна към него. Не са прави. Единственият жалък в тази ситуация съм аз, защото просто стоя и слушам, нямайки смелостта да се опълча и да защитя доброто име на брат си. Аз съм страхливец.
Решавам да пропусна посещението на плажа. Прибирам се в апартамента си. Ровя се из албумите със снимки, на които сме аз и Джихьон. Прокарвам треперещите си пръсти през образа му. Спомням си какво точно се е случвало, когато сме направили дадената снимка.
За първи път от доста време мислите ми не са обзети от момчето от плажа. Единственото, което не мога да спра да повтарям, е думата "Съжалявам", използвана за доста различни случаи. Всеки един карайки ме да си мисля защо още дишам..."Съжалявам, че не мога да им се опълча". "Съжалявам, че ги оставям да ти се подиграват". "Съжалявам, че съм такъв страхливец". "Съжалявам, че не бях на твое място". "Съжалявам, че съм жив"...