|Chapter 1|

222 33 17
                                    

*Джимин*
На следващия ден надеждите ми пак са напразни. Той отново стои там. Отново същите дрехи. Отново същите скицник и фотоапарат. Отново тази странна усмивка. Но този път има и нещо ново. Нещо, което не ми вдъхва особено добри чувства. Цигара.
Никога не съм бил привърженик на пушенето. Намирам го като признак на мазохизъм. Пристрастяваш се и не можеш да спреш. Дълбоко в себе си знаеш, че това те съсипва отвътре, но въпреки това продължаваш. Защото се чувстваш добре. Намираш спасение от проблемите за момент.
Изпитвам някаква нужда да го заговоря, но социофобията ми отново става бариера. Просто го наблюдавам. Как се трови, но в същото време не спира да се усмихва. Какво не е наред?

Don't Forget Me [J.JK+P.JM]Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang