*Джимин*
На следващия ден имам лекции, но решавам да ги пропусна. Отново отивам на плажа. Часът е 10:30. Имам кръгове под очите и очите ми са кървясали.
Разполагам се на пясъка и обгръщам коленете си с ръце, поставяйки главата си върху тях. Не спирам да се обвинявам.
Момчето стои на известно разстояние от мен. Но този път не спира да ме наблюдава. Неловко ми е. Забивам глава в коленете си и се моля да не ме заговори.
По едно време усещам ръка на рамото ми. Повдигам глава и погледът ми среща този на непознатото момче. Той ми се усмихва. "Недей да се обвиняваш". Тези негови думи. Все едно бях като отворена книга за него. А дори не се познавахме. Е, поне аз не го познавах. Как така знаеш какво си мисля...?
YOU ARE READING
Don't Forget Me [J.JK+P.JM]
Short StoryВсеки ден, по едно и също време Пак Джимин отива на плажа на Пусан. Но един ден...друго момче е там преди него...със скицник в ръка, и фотоапарат, разположен до него. Има нещо различно в момчето, което кара Джимин да иска да го опознае по-добре. Но...
![Don't Forget Me [J.JK+P.JM]](https://img.wattpad.com/cover/114958967-64-k239129.jpg)