Babysitter ⚘ * Larry Fanfiction *

⚘ Пета глава ⚘

Хари:

  Плачът на Роузи се чуваше изцялата къща. Отворих очи и асимилирах дали е сън. След като осъзнах,че не е въздъхнах и се изправих. Излязох от стаята и се запътих към нейната,прокарвайки ръка през косата си. Минавайки по коридора погледнах часовника на стената и премигнах няколко пъти,накрая осъзнавайки,че наистина е 10:30. Изтичах и я взех.

- Съжалявам,сладурче,сега ще те нахраним. Шшш,успокой се. - галех гръбчето й,докато слизах бързо и приготвих млякото й. След това започнах да я храня.

Миналите два дни бяха и най-хубавите ми и най-ужасните ми откакто съм тук. Бяха хубави,защото Блейвъри беше тук и се забавлявахме,помагаше ми с Роуз,която много й се радваше,дори ме научи как по-лесно да си уча записките. А ужасни бяха,защото трябваше да уча и работя едновременно. Луи вчера се обади късно и му казах,че Роуз спи ,а аз уча. А той ме зарадва като каза,че няма да ми взима от заплатата,затова,че живея при него. Поговорихме си около час. Наистина страхотен човек. Човечен е. Не предполагах,че ще се държи толкова приятелски. Каза ми също,че ако искам да му споделям някакви неща да го направя свободно,защото с радост би ми бил приятел ,от което ме заболя,странно,защото аз искам да имам приятели,но не и той. Смисъл.. не знам. Не го чувствам приятелски,и като шеф не го чувствам,ох.. не знам. Объркано е. Опитвам да го възприема като шеф или приятел,но не става. От онези дни,когато държах Роуз и той се приближаваше към мен.. се чувствах странно комфортно и леко напрегнат. Никога преди не съм бил детегледач дори за половин час,но винаги има пръв път. Не знам още колко ще работя за Луи,а и не искам да мисля за това,защото тук ми е добре. Майка ми не спира да се обажда,забравих да отбележа. Не й вдигам,защото знам колко е ядосана и притеснена. Просто й написах да не ми звънни,защото съм добре и се справям в живота. Някакви непознати номера също ме търсеха,сигурно са от работите,на които ходех на интервю. Те са се сетили кога да ме търсят. Ще напусна тази работа,когато Луи каже.

След като я нахраних я качих горе да й сменя памперса. Чувствам се ужасно,защото се успах и тя е стояла часове наред гладна. Не спирах да й се извинявам. Но нямам вина..снощи стоях до 3 ,за да си науча и последните страници. След два дни ми е изпита,а Лу днес трябва да си дойде.  Не съм казал на Роуз,защото не знам кога ще е,поради простата причина,че Луи не ми каза. Ако се прибере в полунощ тя няма да заспи,а ще го чака. Ще бъде малка изненада за нея. Аз лично бих се зарадвал,ако се събудя и баща ми се е прибрал...

Някой отключи вратата и влезе,оставяйки тежки торби. Чак горе се чу. Веднага щом приключих с обличането й ,слязох и съзрях двете баби на Роуз.

- Рооуз,виж кой е тук. - усмихнах се фалшиво ,а майката на Луи взе бебето грубо от ръцете ми.

-Здравей,миличка. - тя се усмихна и я гушна.

- Луи си идва след два часа и ни каза да дойдем ,за да проверим положението. - Мадисън,другата баба на Луи,ме изгледа накръв.

- Да Ви помогна ли с торбите? - пренебрегнах ужасното й държание.

- Не. И сама мога. - взе ги и отиде в кухнята. - Сигурно хладилникът е празен,трябва да сготвим на Луи и да оправим Роузи. - с Джоан отидохме в кухнята.

- Роузи е оправена  и хладилникът е пълен. - намръщих се.

- Едва ли е.. - отворих хладилника и цялата стана като домат от гняв. Прав съм,а тя спори с мен. Каква ужасна жена,но не я виня..загубила си е детето.

-Друг път не спорете с мен.- тръгнах към вратата. -Отивам да уча,до после.

- Никъде не отиваш,връщай се тук. - ужасният глас на Мадисън зазвуча в ушите ми.

Обърнах се и я погледнах. - Мисля,че Луи ми е шефът,а не ти.

- Много си нахален младеж. - погледът й беше изпълнен с омраза.

Джоан извика и я погледнахме.

- Как смееш да приготвиш толкова топло мляко? - изкрещя.

- На детето му няма нищо от по-топлото мляко. Защо толкова ме мразите? - извиках също,а Роуз заплака и протегна ръце към мен. - Ела тук,слънчице. Извинявай,няма повече. - взех я и целунах бузката й.

- Мразим те,защото Луи е наел неопитен детегледач и защото си мъж. Нямаш опит в това. - тази жена започва да ме влудява,сигурно и дъщеря й е била такава..

- И въпреки тези два факта аз се справям. Детето е живо и се привърза към мен. А вие се научете да уважавате хората,защото.. - тежък мъжки глас ме прекъсна.

- Какво ,по дяволите ,става тук?

• • •

Нова скучна глава. ❤