Babysitter ⚘ * Larry Fanfiction *

⚘ Девета глава ⚘

    
       Събудих се,присвивайки очите си от пронизващата болка в слепоочието си.

Огледах се и взех телефона от шкафа,поглеждайки часа. 4:05. Изправих се бавно и избутах топлата завивка настрани,потрепервайки.

- Точно сега ли ще ме заболи глава? - измрънках и се запътих към кухнята. - Какъв студ,боже.

Влязох в кухнята и потърсих хапче,опитвайки да не замръзна от студ.

- Хари,какво правиш? - чух дрезгавият глас на Луи и се стреснах. - Четири часът е.

- Търся си хапче за глава. Пронизваща е болката и не мога да спя. - свих рамене и продължих да тършувам из шкафовете.

- Ето тук е. - Луи отвори шкафа под плота и извади аптечката.

- Благодаря. - усмихнах се леко и отворих аптечката,вземайки нужното ми лекарство.

- Хайде ,връщай се в леглото,докато не си се разсънил напълно. - усещах погледа му върху себе си.

Изпих лекарството и прибрах аптечката.

- А ти защо не спиш? - погледнах го.

- Днес ме викат два часа по-рано,за да се подготвим за събранието. - взе чайника и наля вода в него,слагайки го на котлона.

- Искаш ли да ти направя закуска? -  наблюдавах движенията му.

- Не,ще взема нещо на път. - усмихна ми се мило.

- Добре. Лека работа,отивам да поспя или поне да се стопля. - измърморих и се запътих обратно към стаята си.

Влязох във вече изстиналата стая и притворих вратата,прибягвайки до леглото и се мушнах под завивките. Без никакви усилия си затворих очите и се унесох.

Усетих вибрации от телефона си и го измъкнах изпод себе си ,надничайки с едно око екрана. Плъзнах към зелената слушалка и доближих телефона до ухото си.

- Да? - промърморих и затворих очи.

- Хари, до десет минути да си се оправил. Идвам да те взема и ще те заведа на едно място. - прекалено развълнуваният глас на Ник не направи утрото ми хубаво.

- Ник,знаеш, че не мога. Няма кой да гледа Роуз,а няма да изляза с нея, Луи беше прав.

Дали Луи беше прав или просто си намирах извинение е въпрос с голям въпросителен.

- Той няма да разбере. Хайде,Хари. - започна да мрънка.

- Не ме карай да съжалявам,че се събрах с теб отново. - извъртях очи и се свих под завивката. - Роуз започна да плаче. Чао. -затворих телефона и въздъхнах.

Изправих се в седнало положение и потърках лицето си.

Харолд,ако мислиш,че ще се държиш така всеки път с момчето .. по-добре го остави да си намери по-добър. Губиш му живота.

И защо моите мисли да не съсипят нещата още повече? Въпреки да бяха прави.

Станах и отидох в банята,измивайки си лицето и зъбите. Подсуших ги и оставих кърпата на закачалката.

Облякох топли дрехи и тръгнах към хола. Влязох и отидох до камината,опитвайки се да я запаля.

След като я запалих отидох в кухнята и приготвих закуската на Роуз и направих сандвич за себе си.

Тъкмо направих кафето си и чух плача й. Запътих се към стаята й.

- Тук съм,ангелче. - усмихнах се широко и я взех в обятията си.

Започнах да сменям памперса й и чух звънеца.

- Идваам. Момент. - извиках и го смених,обличайки я в розова рокля и излязох от стаята.

- Нека видим кой е. - усмихнах й се и отворих вратата. - Ник? Каква изненада! Какво правиш тук?

- Здравей,здравей. - влезе и целуна челото ми. - Ти каза,че не можеш да излизаш ,заради нея. И аз реших да дойда при теб. Ии... нося закуска. - целуна устните ми. - Шефа ти тук ли е? - усмихна се широко.

Е ,не мога да отрека,че усмивката му не беше хубава. Доста бих казал. Все пак.. тя беше причината да се влюбя в него преди години.

- Радвам се,че дойде. - гушнах го и затворих вратата. - Не е тук,отиде на работа отдавна.

Може би този път ще се получи и всичко ще е наред. Може би ..

- Събуй се и влез. Аз ще взема храната на Роуз и ще дойдем в хола. Нали,принцеске? - целунах бузката й и се запътих към кухнята. - Искаш ли кафе?

- Не,благодаря.

Взех храната й и отидох при Ник.

- Хари,имам предложение за теб. - Ник се помести, а на мен въздухът вече не ми стигаше.