Babysitter ⚘ * Larry Fanfiction *

⚘ Осма глава ⚘

  - Да,това значи. - кимнах ,отпивайки от топлата си напитка.

- О,Господи,благодаря ти! - засмя се от щастие и стана,идвайки до мен и ме прегърна.

- Хората ни гледат,седни. - огледах се и се отдръпнах от него. 

- Както винаги се страхуваш да не ни видят,че сме се хванали за ръце. Или че те целувам. - въздъхна.

Погледнах часовника на ръката си и се изправих бързо.

- Аз трябва да тръгвам. - облякох се и оставих пари до чашата ми. Завих Роуз и го погледнах. - Ще ти се обадя. -усмихнах се и тръгнах бързо към изхода.

- Хари! Почакай,ще те закарам. -изтича до мен и ме хвана за ръката.

- Няма нужда. Ще се разходя. - закопчах якето до горе и погледнах навън.

- Как така ще се разходиш? Навън са минусови температури,няма да позволя. Ще настинеш.. така де,ще настинете. Хайде ела. - плати и отвори вратата,въздъхнах и излязох,зачаквайки го и тръгнах след него до колата му.

Сгънах количката,като преди това извадих Роуз с кошницата и я сложих на седалката. Качих се и потреперих.

- Много е студено. - прошепнах и потърках ръцете си.

- Сега ще пусна климатика. - запали колата и включи максимално климатика. - Така добре ли е?

- Да,благодаря. - усмихнах се и усетих топлината.

Пътувахме в тишина,до преди да ме попита защо не говоря. Какво мога да кажа?

- Просто нямам какво да ти кажа. - погледнах през прозореца.

Отново потънахме в тишина.

Живота е прекалено къс,за да мислим как и с кого да го прекараме. Поне аз така мисля. Но не е ли така? Докато чакаме перфектния човек,губим много от живота си и когаго го открием,той не се окаже перфектния? Тогава губим всяка частица с надежда в нас. Не позволявайте човека,в когото сте влюбени до болка в него да пропилее живота ви с глупави обещания и надежди като " Дай ми последен шанс. " и " Този път ще се променя. Вече се промених. " и после пак същото. Пак разбива сърцето ви и не му мигва окото. Това е ..

- Хари? - Ник сложи ръка на бедрото ми.

- Да? - погледнах ръката му,а след това него.