Babysitter ⚘ * Larry Fanfiction *

⚘ Четвърта глава ⚘

Хари:

  - Стига,Роузи. - люлеех я от половин час и не спира да плаче. Баща й вчера замина на командировка и от тази сутрин не спира да плаче,защото баща й не я изкъпал. И не само това. Просто усеща,че го няма. Но аз няма какво да направя? Или пък има. Ще му звънна и ще пусна камерата,за да Роузи го види и ще се успокои.

Излязох от стаята и отидох в своята,вземайки телефона и го набрах.

- Сега ще видиш,тати. Успокой се вече. - гушках я ,а телефонавсе още набираше и онзи ужасен звук,докато набира. Най-сетне Луи вдигна и включих камерата.

- Хей,Луи! Съжалявам,че те безспокоя,но Роузи не спира да плаче от сутринта и това е единственото спасение,което измислих. - обърнах телефона към плачещата Роуз,която веднага щом видя баща си се ухили до уши.

- Здравей,любов моя. Липсваш ми. - Луи замаха с ръце и се усмихна широко. - Виж,слънчице. Тати има малко работа извън града,но ще се върна до три дни. Не съм те оставил,принцесо. Много те обичам ,а сега трябва да затварям,за да свърша по-бързо работата си и да си дойда по-рано. Чао,скъпа моя. - изпрати въздушна целувка и помаха,тъкмо когато да затвори се сетих,че имам въпрос,който да задам.

- Лу,Лу. Чакай. Имам въпрос. - обърнах телефона към себе си.

- Какво има,Хари? - попита ме.

- Ами.. възможно ли е една приятелка да дойде вкъщи,защото ми е скучно,а и тя е жена и повече разбира от деца. Все пак е родена да бъде майка. - погледнах го с мили очички.

- Да,но те моля,да пазиш Роуз и ако има нещо звънни на майка ми или Мадисън. Доскоро,че закъснявам. - не ми даде възможност да кажа "Довиждане." ,а направо затвори.

- Ще се запознаеш с една прекрасна приятелка,сладурче. - ухилих се и потърсих името й.

"Блей,вземи си багаж за два дни и идвай." - изпратих съобщението и оставих телефона.

- Хайде да те изкъпем,че снощи заспа от нищото. - целунах бузката й и тръгнах към банята.

Докато я къпех се замислих как за месец и седмица успях да подредя отново живота си ,но в Америка. Какво по-хубаво? Е,нямаше да мисля така,ако не беше Луи,но все пак. Привързах се към това бебе. Измина седмица и половина откакто работя тук. Записах се дори да уча висше образование,но ходя само на изпити,събота и неделя чета повече отколкото трябва ,вземам си записките от колегите и се справям. Намерих нови и добри приятели. Една от тях е Блейвъри. Страхотен човек. Често се боядисва,но така изразява себе си,което аз лично подкрепям с два вдигнати крака и две вдигнати ръце. Слуша метъл. Винаги ще помогне.Не споделя,но те допуска до себе си,когато сама прецени,че си достатъчно добър човек да бъдеш неин приятел. Прекарвахме много време заедно. А сега ще дойде вкъщи,или по-точно у Луи,за да се занимава с Роуз малко,докато аз науча и последните записки,защото след седмица имам изпит и не искам да го изпусна. Ако викна Мадисън или майката на Луи щяха да ми кажат " Ти нали затова си тук? За да я гледаш,а не за да четеш." Нее,не че не искат да я гледат,но не ме харесват и ще кажат на Луи,че им я прехвърлям. Затова.. за мое добро  повиках Блейвъри,която обожава децата и е толкова лъчезарна. Наистина всеки ще е късметлия,ако я има в живота си.

Когато я приспах се позвъня на вратата и отидох да отворя.

- Блееей. - усмихнах се широко и я прегърнах.

- Прозвуча като мазен гей. - засмя се и ме прегърна.

-  Това беше грубо. - оплезих се и затворих след нея,а тя се събу и остави раницата си. - Само това ли си взе?

- Ами за два дни. Нали така? - сбръчка вежди и ме погледна.

- Ами като за момиче носиш наистина нищо сравнение с другите. - засмях се.

- Знаеш,че съм различна. А пък и какво толкова трябваше да си нося? Пижама,и други дрехи. - сви рамене.

- Не знам и аз. Гладна ли си? Има пица. Както и някакви други неща в хладилника. Отиди и си избери. -усмихнах се. - Но първо ми дай записките да ги препиша.

Тя отвори раницата си и ми даде една средно дебела папка.

- Това ли е? Кога ще успея да я препиша? - въздъхнах.

- Чакай ,има още. - извади някакъв бял лист с 100 въпроса на него. - Това е подготвителен тест.Реши го,за да имаш напредстава за въпросите.

Кимнах и отидох в хола,отваряйки тетрадката си.

• • •

Нова главаа. Дано ви хареса. Извинявам се за грешките. Обичам ви!❤